Франческо Петрарка
Франческо Петрарка (Francesco Petrarca), италиански ренесансов поет, учен, дипломат, е роден на 20 юли 1304 г. в Арецо в семейството на нотариусa сер Паренцо с прозвище Петрако, установил се там след изгонването си от Форенция като бял гвелф. Като дете живее във флорентинското село Инчиза, както и във Франция - Авиньон и Карпентрас. Учи право в Монпелие (1316-1320) и университета в Болоня (1320-1326). Ученик на Варлаам Калабрийски. После е ръкоположен за свещеник, църковен служител при двора на папата в Авиньон. Изкачва през 1336 г. връх Ванту. В периода 1337-1353 г. (с прекъсвания) живее в къщичка в долината на реката Сорги. На 6.04.1327 г. среща омъжената за благородник Лаура в църквата „Свети Клара” в Авиньон, която възпява в световноизвестните си сонети, канцони, балади, мадригали. За епопеята си „Африка” е провъзгласен през 1341 на римския Капитолий за поет лауреат. Предприема две дълги пътувания в Италия (1344-1345 и 1347-1351), живее в Милано при двора на Висконти, изпълнява дипломатическа мисия в Прага. През 1361 г. напуска Милано и се заселва във Венеция (1362-1367), откъдето почти всяка година пътува из Италия. Открива първия латински превод на Омир и писма на Цицерон. Баща на две деца, не се жени. Около 1367 г.се установява в Падуа при двора на Франческо да Kapapa. Умира на 69 г. в имение в село Аркуа на 19.07. 1374 г. Намират го на сутринта на масата с перо в ръка над книга. Автор на трактати, еклоги, псалми, молитви, поемата „Триумфи”, обширна кореспонденция и др. Но името на Петрарка е обезсмъртено от сонетите от „Песенник” (Канцониере). На български е превеждан от Константин Величков, Кирил Христов, Николай Вранчев, Атанас Драгиев, Драгомир Петров, Стефан Петров, Кирил Кадийски.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „СОНЕТИ ЗА ЛАУРА” (1934)/ превод: Николай Вранчев/ брой 46 декември 2012
СОНЕТИ/ превод: Драгомир Петров/ брой 46 декември 2012
СОНЕТ/ превод: Кирил Христов/ брой 50 април 2013
СОНЕТ/ превод: Боян Дановски/ брой 51 май 2013
За Франческо Петрарка:
ФРАНЧЕСКО ПЕТРАРКА (1304-1374)/ автор: Николай Вранчев/ брой 46 декември 2012
