Чарлз Буковски

превод от английски: Христина Керанова

ОТНОСНО МОЯ МНОГО ИЗМЪЧЕН ПРИЯТЕЛ, ПИТЪР

той живее в къща с басейн
и казва че работата му
го убива.
той е на 27. аз на 44. изглежда че не мога
да се отърва
от него. романите му все се връщат
обратно. “какво очакваш да направя?” крещи той
“да ида в Ню Йорк и да помпам ръцете на
издателите?”
“не,” казвам му, “но напусни работа, затвори се в една
стая и направи
нещо.”
“ама аз се нуждая от СИГУРНОСТ, нуждая се от някаква
опoра, дума някаква, знак!”
“някои хора не мислят така:
Ван Гог, Вагнер -”
“О, по дяволите, Ван Гог имал брат, който го снабдявал c
бои щом му
потрябвали!”

“виж сега,” той ми вика, “cтоя си аз у тая женска днеска
и тоя тип влиза. търговец. знаеш
как приказват. дойде с такава една нова
кола. pазказa къде карал ваканцията. каза че ходил до
Фрискo - гледал Фиделио там, но забравил кой
го е написал. та тоя тип е 54
годишен. така че казах му: Фиделио е на Бетовен единствената
опера. И после му
казах : “ти си глупак!” “кво значи това?” пита
той. “значи, че си глупак, на 54 години cи и
нищо не знаеш!”

“какво стана
после?”
“излязох.”
“значи го остави там с
нея?”
“да.”

“не мога да напусна работата си,” вика той. “винаги ми е трудно да си намеря
нова. влизам, те ме гледат, слушат как говоря и
веднага заключават, аха! тоя е твърде интелигентен за
тая работа, няма да се задържи
така че няма никакъв смисъл да го
наемаме.
e, TИ отиваш някъде да си търсиш работа и нямаш проблеми:
приличаш на стар пияница, приличаш на човек който се нуждае от
pабота и те те гледат и си мислят:
аха! ето един тип които наистина се нуждае от работа! aко го наемем
той ще се задържи и ще работи
ЗДРАВО!”

“някои от тези хора,” пита той “знаят ли че си
писател, че пишеш позия?”
“не.”
“ти никога не говориш за
това. даже и с
мен! ако не бях те видял в онова списание
изобщо нямаше и да знам.”
“верно.”
“ама, аз искам да кажа на тия хора че ти си
писател.
бих искал да им кажа все пак.”
“защо?”
“ами, те говорят за теб. мислят че си просто един
грубиян и пияница.”
“аз съм и двете.”
“ами, говорят за теб. държиш се странно. скиташ cам.
aз съм единственият приятел който
имаш.”
“така е.”
“те говорят с пренебрежение за теб. бих искал да те защитя. бих искал да им
кажа че пишеш
поeзия.”
“остави това. аз работя тук както
и те. всички сме еднакви.”
“добре, тогава искам да го направя заради себе си. искам да знаят защо
скитам с
теб. аз говоря 7 езика, знам за музиката…”
“забрави. ”
“добре, ще уважа твоите
желания. но има нещо друго”
“какво?”
“мисля да си взема едно
пиано. но пък си мисля
и за цигулка, и не мога да взема
решение!”
“купи пиано.”
“така ли
мислиш?”
“да.”

той се отдалечава
с мисълта за
това.

и аз мислех за
това: предполагам, че винаги може да дойде у нас с
цигулката и още
тъжна музика.

СИНЯ ПТИЧКА

има една синя птичка в сърцето ми която
иска да излезе навън
но аз съм много строг с нея,
казвам й, стои cи там, няма
да позволя на никой да те
види.
има една синя птичка в сърцето ми която
иска да излезе навън
но аз я заливам с уиски и вдишвам
цигарен дим
и курвите, барманите
и касиерите в магазина за хранителни стоки
никога не разбират че
тя е
там вътре.

има една синя птичка в сърцето ми която
иска да излезе навън
но аз съм много строг с нея,
казвам й,
не се показвай, искаш да мe забъркаш в
някоя каша ли?
искаш да прецакаш
стиховете ми?
искаш да провалиш продажбата на книгите ми в
Европа?
има една синя птичка в сърцето ми която
иска да излезе навън
но аз съм
твърде умен, пускам я навън cамо
понякога през нощта
когато всички спят.
казвам й, знам че си там,
така че не
тъгувай.
после я връщам обратно,
но тя тихичко пее
там вътре, не съм я оставил съвсем
да умре
и ние заспиваме заедно eй
така
с нашия
таен пакт
и е толкова хубаво че
човек може
да се разплачe, но аз не
плача, a
ти?