Сергей Александрович Василиев [р. 17(30).7.1911, град Курган, Тоболска губерния -2.07.1975, Москва] е руски съветски поет. Рано изгубва родителите си. Детството му минава в село Падеринка, недалече от Курган. Животът го научава на тежкия селски труд. Завършва седемгодишно училище, преселва се през 1926 г. в Москва, където завършва образованието си. Работи в печатница, а също така като хамалин, огняр, санитар. През 1928 г. постъпва в централния Дом на изкуството „Поленов”, където получава първите си сериозни познания по литература, театър, история на изкуството. Започва да пише стихове още в Курган. Първата му ръкописна тетрадка със стихове, изпратена в Соренто (Капри), е одобрена от Максим Горки. Завършва Литературния институт „М. Горки” (1934-1938). Печата от 1931 г. В 1933 г. излиза сборникът му със стихове „Възраст”, а в 1935 г. публикува поемите „Гълъбът на моето детство” и „Анна Денисовна”. През Великата Отечествена война е доброволец в народното опълчение и участва в битката за Москва. Сред наградите му са боен медал „За храброст” и орден „Червен звезда”. Военен кореспондент на вестник „Правда”, воюва в Краймосковието, участва в освобождението на Украйна и Крим, стига до Полша и Германия. От 1954 г. е делегат на всички конгреси на СП на СССР и РСФСР, а от 1965 г. е член на УС на СП на РСФСР. На героичния труд на съветските хора са посветени поемата му „В Урал” (1943), сборниците „Москва Съветска” (1947), „Краймосковко въгленче” (1948). Автор на поетичната трилогия „Портрет на партизанина” (ч. 1-3, 1938-1943), поема за изобретателя на самолета А. Ф. Можайски („Първият в света”, 1950), сатирични стихове, пародии и епиграми (сборниците „С поглед към лицата”, 1950, „Рози и кози”, 1955, „Сатирични стихове”, 1957), текстове на масови песен. Автор на стихосбирките „Ода за руския топ” (1948), „Гондолиерът пее за страданието” (1969) и др. В сборника му „В средата на реката” (1969) наред с оригинални стихове влизат преводи от азербайджанския народен поет-сатирик Сабир. Издава още „Четвърт век. 1931-1956. Стихове. Поеми. Песни. Сатира” (1957); „Стихове” (1958), „Чий огън по-силно гори” (1965), Избрани произведения в 2 т. (1966), „Проза за поезията. Статии, спомени, портрети” (1967), „Няма за мен покой” (стихове, 1968), „Самота в света” [Стихове и очерци за Америка] (1969), „Избрани произведения” в 2 т. (1970), „Най-заветното” (стихове, 1971), „Под небето на Русия. Стихове и поеми.” (1972), „Пладне”(стихове, 1974), „Знаци на памет” (проза, 1975). Посмъртно излизат „Ехо” (стихове и поема, 1976), събрани съчинения в 3 тома (1977), „Лирика и сатира” (1984). Лауреат на наградата „Горки” (1973) за поемата си за генерал Д. М. Карбишов „Достойнство” от едноименната стихосбирка (1972). Заслужил деятел на изкуството на Азербайджанска ССР (1969). Почетен гражданин на град Курган (1973). Награден с два ордена и медали. Василиев прави много за реабилитацията на името на поета Сергей Есенин. Бил е първият председател на комисията по неговото литературно творчество, издател на първите събрани съчинения на Есенин, и заедно със сестрата на великия поет - Александра, организатор на музея и издигането на паметника на поета в Рязан. Kато ръководител на отдела за поезия в сп. „Октомври” помага на начинаещи поети. Първата публикация на Николай Рубцов в списанието, дала му признанието, е заслуга на Сергей Василиев. По стиховете му са създадени редица песни от композиторите Новиков, Дунаевски, Мурадели, Шостакович, Блантер, Хачатурян и др. Сред приятелите му са Сергей Смирнов, Александър Фадеев, Юрий Прокушев, Сергей Михалков. Живял в Москва. Баща на писателя Антон Сергеевич Василиев-Макаренко. В Курган е кръстена улица на негово име, има и музей. На български е превеждан през 70-те г. на 20 век от Михаил Берберов, Кръстьо Станишев, Александър Костов и др.

Публикации:

Поезия:

СЛЕД НЕГО/ превод: Александър Костов/ брой 50 април 2013

БЯЛАТА БРЕЗА/ превод: Дафина Попова/ брой 50 април 2013

СТИХОТВОРЕНИЕ С ЩАСТЛИВ КРАЙ/ превод: Димо Боляров/ брой 87 септември 2016

РУСКИЯТ ЧОВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 87 септември 2016

БРАТСКА ПЕСЕН/ превод: Александър Костов/ брой 101 декември 2017