Доцент д-р Петър Симеонов Парижков, български поет, учен-книговед, изследовател на българското Възраждане и книжарството, преподавател, общественик, е роден в село Алеково, Ловешка област, през 1944 г. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски’. Служи като граничар. Като ученик публикува стихове в сп. „Родна реч”, в. „Народна младеж”, в. „Борба” (Велико Търново). Работи в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) от 1994 г. Ръководител е на катедра „Книга и общество”, както и на издателство „За буквите - О писменехь” към СВУБИТ, главен редактор на ежегодния научен сборник „Трудове на СВУБИТ”, заместник-главен редактор на сп. „Издател” и член на редакционния комитет на в. „За буквите - О писменехь”. Преподава и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Доцент (1999). Книги: „Откриване на радия” (стихове, 1975), „Възрожденски книжари” (в съавторство) (1980), „Апостоли на книгата”, (кн. І, 1984; кн. ІІ, 1986), „Отец Матей Преображенски” (1985), „Свищов - книжовен център на Възраждането”, „Родословен знак” (стихове, 2007), „Пияни от оптимизъм” (стихове, 2009), „Дъга” (за деца, 2010). Участва в създаването на „Енциклопедия Българска книга” (2004). Умира през 2007 г.

Публикации:

Поезия:

ПЕСЕН ЗА ДВАЙСЕТГОДИШНИТЕ/ брой 50 април 2013

ХРОНИКА ЗА ТЪРНОВГРАД/ брой 58 януари 2014

АМФИТЕАТЪР В ТЪРНОВО/ брой 81 февруари 2016

Проза:

РАЯТ ПРИЖИВЕ/ брой 81 февруари 2016

За Петър Парижков:

ВСЕОТДАЕН ТРУЖЕНИК НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ/ автор: Людмил Симеонов/ брой 114 февруари 2019