Петър Парижков

ПЕСЕН ЗА ДВАЙСЕТГОДИШНИТЕ

Пияни от любов и от хипнози,
ний търсехме
щастливи светове,
почти несъществуващи във този
реален свят на земни богове.
Преди да кажем:
                      „Юноша, прощавай!”,
в тревожните антени отразен,
светът започна да предупреждава
за трудния ни жребий отреден.
Ний вярвахме,
                     че слънчевата призма
реално отразяваше света.
Непоправими пленници на оптимизма,
заплащахме за тази красота,
с безсъние,
което ни люлее…
И нажежава винаги кръвта.
Безсъние,
което в нас живее
ведно с безсънието на света.
И нашто възмъжаване започна
с неизвървян
                   и неизминат път.
Това не бе една орбита точна,
в която точно ще се отразят
безкрайни друми
и добри пътеки,
а неизвестност,
                       търсеща криле
да прелети в атаките нелеки
през бойното,
настръхнало поле.
Прегазихме траншеите във боя…
В разкаляните пътища със нас
умората се движеше във строя,
но я разстрелвахме с невероятна страст.
И много пъти нашата тревога
със мълнии разсичаше съня.

И раждаше се красотата строга.
И неведнъж в антените звъня.
И неведнъж залягахме,
                                  допрели
до устните си хладния метал.
Изтръпваха гранични паралели.
Илюзии разстрелвахме без жал.

Но винаги оставахме такива…

Нощта ни стопляше с едно крило.
И всеки бе започнал да открива,
че възмъжаването
                          вече е дошло.
И синове на паднали край Драва,
целунали пламтящи знамена,
в началото на свойто възмъжаване
една съдба ни призова,
една…

И тъй е строга нейната повеля.
И е тревожна нашата любов.
С момичетата тя ще ни разделя
в нетърпеливия си порив нов.

И двадесетгодишни,
                               ние носим
дъхът на нашата епоха нажежен
с пагоните,
с тревожните въпроси…

И юношите се превръщат във мъже!

РОМАНТИКА

Приятелю!
Ти вярваш във звездите.
Повярвай и на южното небе!
Сурови нощи
ще родят мечтите,
защото тука най-сурова бе
романтиката,
дето ни повика
във първите траншеи да лежим.
Звездите ний докосваме със щика.
И в страшните пътеки пак вървим.
И дъждове,
и ветрове връхлитат.
След летен зной
приижда зимен хлад.
Във първата траншея ме попита:
- Къде е тук романтиката,
брат?

Приятелю!
Не вярваш ли във нея?
Та тя е толкова добра!
Звездите ти разказват пак за нея…

А аз като звезда ще изгоря.