ЧУЧУЛИГА
превод: Иван Давидков
ЧУЧУЛИГА
Сред пролетното шумолене
в избистрените висоти
не с глас гръмлив и със свистене
присънваш ми се нощем ти.
Как да те търся в глъбината
посред небесните нивя?
Тук - из пелина и житата
със теб сърцето заживя…
Дохожда облак чер - и ето,
пронизва мрака светъл дъжд.
Ти, бучка пееща в небето,
се разтопяваш изведнъж…
Така бих искал да живея
в зелената априлска степ:
звънливо като теб да пея,
незрим да бъда като теб.
1938
***
Плиска се в лъките Бистровица,
светла като сокът на бреза.
Спират се косачи и дечица,
пият нейната вода-сълза…
Аз отдавна бродя по земята
и щастлив съм, че до старини
не забравих как шуми реката,
как са сладки нейните вълни…
ДЪБОВ ЦВЯТ
Елате на широката ливада
в ден пролетен, със слънце и прохлада.
Там, на листата в мрежата трептяща,
леската обиците си поклаща
и даже камъкът е подмладен
със облеклото на мъха зелен.
Там дъб стои, той не превива клони,
листата ланшни не отронва той.
Ще чува дълги дни под небосклона
на зимните фъртуни злия вой…
Лесът, ужилен от студа, трептеше,
и зимата разсърдена кръжеше,
засипала пътеки и следи -
а той стоеше, с броня на гърди.
Покри стеблата, пъпките, тревите,
браздата нежна, кълна, що расте,
и даже на къпината бодлите
с гърди прикри - да си живеят те…
Дал цвят и сила на леса огромен,
притули раните си със листа
и късно през нощта, с цвят прост и скромен,
срамувайки се сякаш - разцъфтя.
