Стефан Попвасилев Тенев, български литературовед, общественик и културен деец, е роден на 26.09.1888 г. в град Казанлък. Завършва класическа гимназия в София и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1919). Учителства в Казанлък. От 1927 г. заедно с проф. Ст. Младенов в продължение на 17 г. издава  в родния си град сп. „Родна реч”. Началник на отделението за народна култура и изкуство в Министерството на народното просвещение (1936-1945). Председател на учебния комитет и директор на културното творчество. Книги: „Константин Величков. Личност и творчество” (1925, 1939, 1947), „Македония в най-новите научни издирвания” (1927), „Българският писател и родната реч. Очърки върху езика и стила на наши писатели” (кн. І-1933, кн. ІІ-1937), „Граматика на българския език” (1939, в съавторство с проф. Стефан Младенов, преиздадена през 2012 г ), „Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели” (Кн. I - 1954, кн. II - 1959, кн. III - 1966, кн. IV - 1971), „Език и стил на Ботев и Каравелов” (1956), „Константин Величков. Литературно-критически очерк” (1960), „Срещи и разговори” (1960), „Приятели на България. Срещи и разговори с чуждестранни слависти” (1963), „Георги Караславов. Очерци върху творчеството му” (1964), „Радетели за език и култура. Спомени” (1968), „Богат и звучен. Беседи върху българския език” (1970), „Радетели за литература и изкуство” (1973), „Езикови и мемоарни очерци. Избрано” (1978). Член на СБП. Умира през 1985 г. в Казанлък.

Публикации:

Критика:

ВЕЛИЧКОВИТЕ „ЦАРИГРАДСКИ СОНЕТИ”/ брой 50 април 2013

„ЗИМА ПРИ ВИТ”/ брой 109 септември 2018

Публицистика:

ЕДИН ОТ ЗАВЕТИТЕ НА ОТЦА ПАИСИЯ/ брой 91 януари 2017

БЪЛГАРСКАТА КНИГА И РОДНАТА РЕЧ/ брой 171 октомври 2024

Кореспонденция:

ПИСМО ОТ СТЕФАН ПОПВАСИЛЕВ ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ/ брой 109 септември 2018