Стефан Попвасилев

Празникът на българската книга е празник и на родната реч и вред, дето тая реч се слуша, трябва да проникне книгата на българския писател.

Учреденият Ден на българската книга в днешното тежко и не книжовно време ни припомва дълга към общобългарската култура, която не бива да отпадне; подсеща ни за делото на българския писател, което днес се равнява на същински подвиг; подканя ни и за повече любов и жертва към родната книга, която винаги е стояла като страж над всички изненади и злочестини, спохождали жилавия и търпелив наш народ.

И наистина, вярата в делото на българския писател и обичта към българската книга се изразяват едновременно в обич и към езика, с който писателят си служи и на който е написана книгата, - непрестанна обич към омайната и сладка, звучна и мощна родна реч, към богатия и възмъжал език на нашите деди.

Любовта ни за българска книга, значи и за родна реч, не бива да се намалява, и в никой случай да угасва.

Напротив - тя трябва да се подхранва и все повече да се засилва у всеки добър българин: млад и стар, беден и богат, в границите на България и вън от тях.

Истинският българин е длъжен да радее за разпространение на хубавата българска книга, с което ще допринесе и за опознаване на българската реч, към която сме все още нехайни, толкова много нехайни, че би трябвало отец Паисий сега вече из гроба да нададе вик: „Българино, знай своя род и език!”, което ще рече: „Българино, обичай и своята книга, почитай своето, българското!”

Но кой ще подкрепи днес, в тая тежка съвременност, усилията на българския писател?

Кой ще помогне да се запази българската книга и езикът наш, на който тя е написана от българския писател?

Разбира се, пак самият образован българин, сегашният български читател, у когото тупка българско сърце и будна съвест.

Тъкмо тоя българин пак ще се притече на помощ на българската книга, ще осигури нейното съществуване с упование за по-благатки дни не само за нея и за българския писател, а еднакво за България и българската култура.

————————-

в. „Дума на българските писатели”, брой № 4, 29.04.1935