РУСИЯ
превод: Григор Ленков
1.
Русия е роса, сияние.
И значи слънце в утринта.
И разстояния, разстояния -
без тях не е Русия тя.
Ех, птица-тройка!
Във сърцата
нали затуй цял век ехтя
и плъзгането на шейната,
и на звънчето песента.
Не тази ли
от вековете
любов към лудата езда
нас първи в орбита изведе
в космическата висина
и - омагьосана - земята
бе осияна в оня миг
от тази, в песните възпята
усмивка на коларя лих!
2.
Съдбата нейна е тревога,
любимият й цвят - червен.
Домът й е горял във огън
от първия й още ден.
И не случайно вечер, вечер
на всички четири страни
пожари виждаме далече
и чуваме тътнежи ний.
И чудно ли е, че познали
гнева на руския юмрук,
нашествениците са яли
не само мед и масло тук…
Горчиво е,
но не напразно!
В кръвта ни - нищо, че се ля! -
днес има повече желязо,
а пък водата намаля!
Кипи по-силно в наште вени -
и нека знае всеки враг,
че като знамето червено
червена е кръвта ни пак!
3.
Брезите твои над водата
обичам…
Но защо, не знам,
по-мили са ми на душата
лицето ти и взора прям.
Ни злоба, ни високомерие,
ни хитрост в него не личи.
И дружелюбно, и с доверие
те гледат хиляди очи.
Тъй гледа брат към брата - светло,
и гордост в погледа блести.
Но знайно е:
за враговете
особен поглед имаш ти.
Очите - кървави, подкова
са веждите, челото - мед…
Тъй някога при Куликово
погледна ти врага заклет.
Захвърли брадвите, стрелите
и хукна ордата в степта…
И оттогаз между очите
остана ти с една черта.
И нека тя не е красива…
Но преди колко време пак
една по-нова орда дива,
познала твоя гняв и сила,
го бе ударила на бяг!
4.
Очите сини
на Русия
са от небе,
от езера…
И по-безсънна, по-красива
от нея
няма на света.
И теглейки през вековете
колата си,
тя ни веднъж
не е затваряла и двете
очи
във миг един и същ.
Притворила едното кротко,
тя се предава на съня,
едва щом другото широко
разтворила е за деня.
И през безкрайните предели
над езера, над лесове
звъни вълна от птичи трели
след слънцето,
след него все.
