Алексей Н. Толстой
Алексей Николаевич Толстой (10.01. 1893, град Пугачов (тогава Николаевск, Самарска губерния) - 23.02.1045, Москва) е руски писател и общественик, граф. Учи в Петербургския технологичен институт (1901-1907). Печата от 1904 г. Дебютира със стихосбирката „Лирика” (1907). В емиграция (1918-1923). Автор на сборниците с разкази и повести „Заволжие” (1910), „Мечтател” (1910), „Невярна крачка” (1911), романите от живота на дворянството „Чудаци” (1911) и „Куцият господар” (1912), автобиографичната повест „Детството на Никита” (1920-1922), научно-фантастичните романи „Аелита” (1922) и „Хиперболоидът на инженер Гарин” (1925-1927), романите и повести на съвременни теми „Похождението на Невзоров, или Ибикус” (1924-1925), „Сините градове” (1928), „Емигранти” (1931), трилогията за предреволюционните години и гражданската война „Ходене по мъките” (1922-1941), повестта за гражданската война „Хляб” (1937), историческите романи „Петър Първи” (1929-1945, незавършен), драматичната дилогия „Иван Грозни” (1942-43), „Златното ключе или приключенията на Буратино” (за деца, 1936), драматургия: „Нечиста сила” (1916), „Мракобеси” (1917), „Заговорът на императрицата” (1925), „Дневникът на Вирубова” (1927). Един от авторите на книгата „Каналът на името на Сталин” (1934). Депутат във Върховния съвет на СССР (1937). Академик на АН на СССР (1939), Лауреат на Сталинска премия (1941, 1943, 1946, посмъртно). Погребан в Новодевичето гробище в Москва.
Публикации:
Литература за деца:
ЖАР ПТИЦА/ превод: Константин Константинов/ брой 49 март 2013