Хилде Домин

превод от немски: Йонка Христова

ОТМИНАВАЩ ПЕЙЗАЖ

Да можем да тръгнем
и същевременно да бъдем дърво:
сякаш коренът ни е дълбоко в земята,
сякаш пейзажът отминава, а ние оставаме.
Да спрем да дишаме,
докато утихне вятърът
и около нас се завихри чужд въздух,
докато играта на светлина и сянка,
на зелено и синьо
разкрие познатите шарки
и най-после сме у дома,
където и да е,
стига да можем да седнем и да се облегнем,
като на гроба на майка ни.

РАВНОВЕСИЕ

Вървим
всеки за себе си
по тесния път
над главите на мъртвите -
почти без страх -
в такт със сърцето си,
сякаш те ни пазят,
докато любовта
е жива.
Вървим
между пеперуди и птици
в учудващо равновесие
към сутрин от дървесни върхари -
зелена, златна и синя -
и към пробуждането
на обичаните очи.

КОСАЧ

Блясък, който не си почива,
замах на острие,
сърп от слънце.
Лежа като поляна пред теб
и чувствам ножа ти,
косачо,
проближава се,
неудържим и студен.
И всички цветя
върху сърцето ми
увяхват от страх.

ОЩЕ ОТ ВРАТАТА

Още от вратата
вдигна очи.
Погледнахме се.
От сърцето ми
поникна голямо
ослепително бледо цвете.

КОРАБИТЕ МИ

Корабите ми
забравиха пристанищата,
а краката ми - пътя.
Никой не сее и не жъне,
защото няма минало,
няма бъдеще,
няма дори една сцена за деня.
Само малкото
нежно разстояние
между тебе и мен,
което ти не намаляваш.

СМИРЕНИЕ

Смирението е като кладенец.
Падаш и падаш
в бездънната яма,
а утехата струва
все по-скъпо.

КРИЛЕ НА ПТИЦА

Златни и сребърни фенери -
дъждовните капки
по тревата.
Подпухнала от плач поляна,
искряща на слънцето.
Тихи кръгове на птица
в небето,
криле ръждиво-кафяви,
толкова нежно
като равновесие
от любов и любов
в сърцето ми.

ПРОТИВОТЕЖЕСТ

Как бих могла
с най-синята си рокля
дори ако повикам на помощ всички
цъфтящи клони и славеи,
как бих могла със смях или сълзи
да държа в равновесие
другото блюдо на везните,
в което лежи светът -
оловен орех?

СПАСИТЕЛЕН БРЯГ

В мен раздялата
не умира:
както удавникът
с дрехи
натежали от морска вода
подарява последната си любов
на мъничко облаче.
В мен вярата
не умира,
като златно въже
хвърлено все едно от кого

и извеждащо винаги
на спасителен бряг.

СИГНАЛ

Една чайка
розова в светлината на залеза -
светъл сигнал над залива.
Поглеждаме се.
Тревите си пращат
нежни знаци
по вятъра.
По-ясни ли сме?
Всички бели цветя
поглъщат запас от слънце
за нощта.
А ние?

ЕСЕН

Листата на птичата къщичка капят.
Страхуваме се от есента.
Някои от нас рисуват
лицата на мъртвите,
когато си тръгват.
Защото се страхуваме от зимата.
Една изправена пред нас старица
ни беше защита от вятъра,
сянка през юли,
наша майка, чиято смърт
ни оставя напълно разголени.

ОПАСНА ЛЪЖИЧКА

Ядеш спомените си
с лъжичката на забравата.
Лоша е лъжичката, с която ядеш,
поглъща храната и хранещия се,
докато не ти остане нищо,
освен блюдо от сенки
в ръка-сянка.

ЗИМЕН СЪН

Наведе се от прозореца,
къщата - южно бяла.
Леглото ми беше на улицата,
даже не знам къде точно.
Плъзна се надолу по стената
като гущерче,
по детски леко.
Беше нощта преди да замина.
Не можех да тръгна, но тръгнах.
Когато заплаках, влакът обърна
главата си назад като кон.

ЗИМА

Птиците, черен плод
сред оголени клони.
Дърветата играят на криеница с мен,
вървя като сред хора,
криещи мислите си
и моля тъмните клони
да ми кажат името си.
Вярвам, че пак ще цъфнат -
носят зеленото в себе си -
че ме обичаш
и го премълчаваш.

БЯГСТВО

Сърцето бяга
с луната,
облаците са неподвижни,
луната бърза.
Луната бяга,
сърцето бърза,
тича след сънищата,
облаците са неподвижни.
Сънищата събличат кожата си.
Сърцето бяга
от лицето
на съня си.

ПРИЛИВ

Чувствам как се покачва
неспокойната вода
на сърцето ти.
Не те моля за нищо.
Остави ме да се удавя.
Спаси образа.

ОРИЕНТАЦИЯ

                      На Мини

Сърцето ми, този слънчоглед
в търсене
на светлината.
Към кой
отминал отдавна проблясък
вдигаш глава,
когато няма слънце?

НЕЖНА НОЩ

Идва нощта
и обичаш
не красивото -
грозното.
Не издигащото се -
падащото.
Не където можеш да помогнеш -
където си безпомощен.
Нежна е нощта,
нощта, в която обичаш
което любовта
не може да спаси.

ПЕСНИ ЗА ОКУРАЖАВАНЕ

Възглавниците ни са мокри
от сълзите
на объркани сънища.
Но от празните ни
безпомощни ръце
излита отново гълъб.

ЕДНОРОГ

Радостта -
това най-скромно животно,
този благ еднорог,
толкова тихо
не чуваш
кога идва, кога си отива
моят домашен любимец,
радост,
когато е жаден,
облизва сълзите
от сънищата.

ЗАМИНАВАНЕ ОТ ИСПАНИЯ

Обичам тази гола земя
и не искам нищо.
Само време,
за да бъда сама
с времето.
Да наблюдавам облаците
или как вечерта
избледнява.
С копнежа от всеки ден
и със страха
от днес.

SALVA NOS

Това е свободата ни
да назоваваме истинските имена
без страх
с тих глас
да се викаме един друг
с тих глас
да назовем всепоглъщащото с името му
с единственото ни оръжие - дъха ни
salva nos ex ore leonis *
дръжте пастта отворена
в която живеем
не по наш избор.

—————————–

* Спаси ни от пастта на лъва ( текст от католическата погребална меса )

ПО-КРАСИВИ

По красиви са стиховете за щастие.
Както цветето е по-красиво от стеблото,
което обаче го носи
са по-красиви стиховете за щастие.
Както птицата е по-красива от яйцето,
както красива е светлината
е по-красиво щастието.
И са по-красиви стиховете,
които няма да напиша никога.

***
Болката се надига като гъста мъгла
и заличава
границите на годините.

РАЗДЕЛЯМЕ СЕ

Разделяме се по собствено желание.
Всичко което обичаме остава
не по-голямо от кукла
върха ивицата цимент
сякаш е възможно
по този начин
да го намерим отново.
Съхраняваме в себе си
копнежа по раздялата
дълго
след като сме се завърнали.

НЕ СЕ УМОРЯВАЙ

Не се уморявай
протегни ръка
на чудото
тихо
като на птица.