Виктор Боков

превод: Марко Марков

Не е скреж по дърветата,
а е бяла тъга.
Не плачи, моя скъпа,
ще се върна сега.

Не плачи! Аз сълзата ти,
тъй горчива вода,
за из път ще си взема
като родна звезда.

Успокой се! Обичаме.
И сме живи, личи.
Две снежинки на зимата
в най-добрите очи.