Рафаел Алберти

превод от испански: Росица Василева

***
Сбърка гълъбът.
Бъркаше.

Вместо на север да иде, тръгна на юг.
Помисли, че житото е вода.
Бъркаше.

Помисли, че морето е небе,
а нощта - зора.
Бъркаше.

Че звездите са роса,
а горещината - сняг.
Бъркаше.

Че полите ти са твоята блуза,
а сърцето ти - домът му.
Бъркаше.

(Унесе се в плитчината.
Ти - на върха в клонака.)

***
Морето. Морето ми.
Морето. Морето ми само!
Защо ме, татко, във града
доведе?
Защо закопа ме
отвъд морето?
В съня ми вълнението морско
ми тегли сърцето.
Ще му се да си го вземе обратно.
Татко, защо ме доведе
тука?