Рафаел Алберти, испански поет и драматург, е роден в градчето Ел Пуерто де Санта Мария, Кадис, Испания на 16.12. 1902 г. Смятан за един от най-известните испански поети, той печели Националната награда за литература през 1925 г. и наградата „Сервантес” през 1983 г. По време на Гражданската война активно участва в политиката и ръководи няколко комунистически ориентирани списания. Живее в изгнание до 1977 г. Творчеството му е близко до народната поезия: Стихосбирки: „Моряк на сушата” 1924 г., „Лозунги”, 1933 г., „Поетът на улицата” 1936 г., „Между карамфила и шпагата”, 1941 г. Драми: „Фермин Галан” 1931 г., „Фронтови нощи в музея Прадо” 1956 г. Мемоари: „Самотната гора” (1959). Умира на 96 г. в родния си град на 27.10. 1999 г.

Публикации:

Поезия:

АКО МОЯТ ГЛАС ЗАГИНЕ НА СУШАТА/ превод от испански: Мария Горостанова/ брой 39 април 2012

СБЪРКА ГЪЛЪБЪТ…/ превод от испански: Росица Василева/ брой 49 март 2013

МАДРИД/ бележка и превод: Александър Муратов/ брой 74 юни 2015

БАЛАДИ И ПЕСНИ ОТ РЕКА ПАРАНА/ превод: Атанас Далчев/ брой 143 декември 2021