Робърт Фрост

превод: Николай Тодоров

ОГЪН И ЛЕД

Светът ще свърши в огън, някои казват,
а други - в лед.
От туй, което за страстта узнал съм,
си мисля с тях, че ще е огън.
Но ако два пъти ще гине,
си мисля: мразил съм могъщо,
ще кажа, че да разруши
света ледът умее също -
ще го срази.

—————————–

НИЩО ЗЛАТНО ДЪЛГО НЕ ОСТАВА

Първото зелено на природата е златно -
този тон най-труден тя задържа непонятно.
Ранното листенце - туй е цветенцето нейно,
тъй живее само час и после пак се сменя.
Лист един тогава ще изникне подир друг -
Райската градина тъй сред мъката се губи.
И зората спуска се и в ден се пак преправя.
Знае се, че нищо златно дълго не остава.

FIRE AND ICE

Some say the world will end in fire,
Some say in ice.
From what I’ve tasted of desire
I hold with those who favour fire.
But if it had to perish twice,
I think I know enough of hate
To say that for destruction ice
Is also great
And would suffice.

—————————–

NOTHING GOLD CAN STAY

Nature’s first green is gold
Her hardest hue to hold.
Her early leaf’s a flower;
But only so an hour.
Then leaf subsides to leaf.
So Eden sank to grief,
So dawn goes down to day.
Nothing gold can stay.