Цветан Николов Генов, български писател, е роден на 19.07. 1938 г. в град Червен бряг. Завършил е Педагогика и Български език и литература в СУ „Св.Климент Охридски”. Работил е като учител, а по-късно като служител в Министерството на вътрешните работи; в Центъра за научна информация по медицина; в Министерството на образованието и науката. От 1957 г. негови стихове и разкази са публикувани в печата и четени по радиото. Член на Съюза на българските писатели, председател на Дружеството на писателите „Златна Панега” и главен редактор на едноименния алманах. Автор е на стихосбирките: „Богат човек”, „Щъркелите си отиват” (1999), „Сатира”, „Мотив от есента” (2001), „Без тебе всичко тишина е”, „Старите коне” (2004), „Бразда на спомена” (избрана лирика, 2010), както и на „Предателство и покаяние” (художествено-документална повест за партизанина Иван Кондарев, 2012 г. изд. БК). Умира на 08.09. 2012 г.

Публикации:

Поезия:

ПИСМО/ брой 49 март 2013

БЕЛАСИЦА / брой 107 юни 2018

ГЪЛЪБИТЕ/ брой 114 февруари 2019

Критика за Цветан Генов:

„ЩЕ СПРАТ ЧАСОВНИЦИТЕ НЯКОЙ ДЕН”… / автор: Благовеста Касабова/ брой 49 март 2013

КНИГА ЗА АНТИФАШИСТКАТА СЪПРОТИВА/ автор: Христо Черняев/ брой 129 юни 2020