ПИСМО
ПИСМО
Не ме търси в съня си често, мамо!
И всеки ден по мене не плачи!
Един съм ти и ти - едничка само,
и в теб и в мен раздялата горчи.
Не се сърди, че кратко съм ти писал,
че дълго чакаш моите писма!
Обрекох те - в пътеката от мисли -
на старини да бъдеш пак сама.
В съдбата си аз вярвам и не вярвам.
Богат съм с грижи, друго не спестих.
Но не заменям зърното за плява,
дори когато плявата блести.
А възелът на времето притяга
суровите черти на моя нрав…
Товар от болка все ще ми приляга,
догдето крача по земята прав.
Догдето мога още да прежаля
пропуснатото в тоя земен бяг.
Искра ли съм - аз огън ще разпаля!
Вода ли съм - ще търся път и бряг.
ПОСВЕЩЕНИЕ
На Д. Светлин
Е, свърши се.
Отиде си поетът!
Танцувай, фалш!
Празнувай, лицемерие!
Така, достойно бедни,
тръгват си мъжете,
притворили с пета
последното предверие.
До ден, до два -
мълвата отминава.
И казва някой,
че така е писано.
Но няма го поетът!
Римите остават
и спомени -
в отвъдното записани.
А не живя ни мъдро,
нито пък разкошно.
Стени от гняв
в нозете му се сриваха.
Приятелството с него
беше денонощно…
А некадърниците -
се надсмиваха.
И не узна
как глъхнат сетивата
след закъсняла почит
и доверие…
Това е то -
прибра си го земята…
Танцувай, фалш!
Празнувай, лцемерие!
РАВНОСМЕТКА
Аз едрите си сметки разплатих.
За дребните - помислил съм - накрая.
Гнездо от злоба в себе си не свих -
за клеветите зная и не зная.
Заплащах с обич. Плащал съм и в брой
с един картечен откос край браздата.
Заплащах с кръв. Далечен или свой,
заплащах скъпо преспите в косата.
Не беше лесно. Трудно се живя.
Когато падах, казваха ми: „Браво!”
И в моя чест, на болната глава,
венци от тръни кичеха за слава.
И помъдрявах… В дните без следа
попиваше младежката наивност.
Гората от надежди оредя,
за дързостта си не очаквах милост.
Не съм се каял. Не е в моя нрав.
И не политах в бързея на дните.
Останах си една човешка сплав
с недогоряла истина в очите.
БИЛО Е НУЖНО
На Николай Добрев
Било е нужно да пребродя Пирин,
и люти клетви, люто да повтарям.
Било е нужно да оставя дири,
роден под твоето небе, България!
Било е нужно сам да се пробудя
и сам да срина старите дувари…
Отричан и от някого прокуден,
дори в съня си ще мълвя: България!
Било е нужно днес, било е нужно,
да поделя делимото с другари.
И винаги да знам, че вярно служа
на трите скъпи цвята на България!
Било е нужно внуци да разказват,
как вяра македонска не догаря
и как се носи рана в мъжка пазва,
на теб, когато сме обречени, България!
Било е нужно подир мен скептиците
да чакат влакове на пусти гари…
И след смъртта ще ме болят зениците,
от вглеждане по твоя път, България!
