БЕЛАСИЦА
На Евтим Евтимов
И макар че покой не намирам
за сърцето с неравните тласъци,
ще узнаеш по моята диря
колко често замръквам в Беласица.
Колко често от бури насметен
още търся бойци Самуилови,
да им дам и очите си - двете;
Боже Господи, мене помилуй!
Нямам сили до гроба до нося
тази вопли от клетви и крясъци
на дедите ми дрипави, боси,
и безоки сред мойте Беласица!
Поведи ме с гласа на авлига,
поведи ме, слепеца - другаря,
та до охридска крепост да стигна
и запаля свещта за България!
