Благовеста Касабова

Цветан Генов е автор на десетина високостойностни поетични книги, на редица публицистични и оценъчни публикации и е доказал, че има не само талант, но и тънък усет към словото, и то към проблеми и въпроси от същностно значение за обществото, за неговото културно и социално развитие. Крайно взискателен е към онова, което създава и затова книгите и публикациите му са били търсени и очаквани. Зная от приятелските ни срещи и разговори във времето, колко той държеше да намери не само точната дума, но тя да е благозвучна, с богат подтекст. Удоволствие беше да се разтоваря с него по въпроси, засягащи съвременното литературно развитие, съвременните културни и социални процеси - за смачкания ни духовен климат, за все по-размиващата се нравственост и девалвиращите естетически критерии. Вдъхвахме си взаимно кураж и си обещавахме, че няма да позволим да ни завлече мътния поток на духовната нищета.
Всичко онова, до което се докосваше, което го вълнуваше, караше го да страда или да се радва - е пресъздал чрез образи и метафори в поетичните си книги. А то е любовта - любовта към родина и роден дом, към любимата жена, приятели, природа, към ближния, любов искрена и всеотдайна, обречена бих казала. В повечето от последните си поетични творби Цветан Генов прави равносметка на изминатия път - постигнато и пропиляно - и се опитва да проникне в същността на сложни философски категории, на тайни и загадки съпътстващи човешкото съществуване, неговия смисъл и неизбежен край. Той знаеше, че тайните ще си останат все така неразгадани, ще се промъкват в сънищата и, ще чукат по самотните ни врати, ще тиктакат със старите ни часовници, но трябва да се опитваме да потърсим ключа към разгадаването им, за да има смисъл живота ни.

Ще спрат часовниците някой ден.
Ще стане тихо в тази къща.
Ще тъпче времето от крак на крак -
ще чака свой, ще чака ближен
и като дим ще се изниже
под гнилото на моя праг.

Последното десетилетие от живота си Цветан Генов беше посветил на идеята си да напише роман за първия български партизанин, за бореца срещу фашизма и социалното потисничество Иван Козарев. Години наред проучваше и осмисляше делото му, срещаше се с негови съратници, другари, съграждани, посещаваше градове и селища от пиринския край - родния край на героя Иват Козарев, за да може реално, точно и фактологически вярно да отрази не само неговия образ, но и същността на епохата, климата на тази епоха и отличителното за хората, живели в нея.
Искам най-напред да отбележа оригиналната постройка на сюжета, сам по себе си интересен и завладяващ. Противно на характерното за художествено документалните произведения, следващи обикновено хронологията на събитията, Цветан Генов започва романа си със смъртта на главния си герой. Изписал е потресаваща картина на тази смърт - картина, изпълнена с драматизъм, с гняв срещу чудовищното посегателство върху Иван Козарев на хора, на които той, героят, се е доверил, на които е разчитал и на които безрезервно е вярвал. Веднага след това се връща в съвремието, в спокойствието и уюта на любимата си почивна станция в Добринище, което селище всъщност е център на драматичните събития, разигравали се на политическата сцена през 40-те години на миналия век и времето след 9 септември 1944 година.
“Предателства и покаяние” - дълбоко символно заглавие на романа за Иван Козарев - е художествено-документална сага за едно сурово, изпълнено с геройства и предателства, жестокост и човечност, страх и надежда време. Писателят Цветан Генов е успял да проникне дълбоко в неговите корени, в първопричините за събития и явления, определящи характера му обстоятелства, в бита и психологията, както на обикновените хора населяващи Пиринския край така и на готовите за саможертва в името на промяната - социално справедлива и човешки достойна.
Цветан Генов е съумял не само да изгради напрегнат, наситен с динамика и запомнящи се събития сюжет, но и живи също така запомнящи се образи /някои от тях с истинските им имена/ и то само с по няколко детайла. Примерно Гешев - прочутия полицейски шеф, капитан Николчев, Димитър Сакарев, местния полицай Радулов, кмета и т.н. Търсел е героите си от всички слоеве на обществото, с различна политическа ориентация, възраст, нравствен и духовен потенциал. Чрез тяхното мислене и поведение, действие или бездействие, Цветан Генов откроява типичното, отличителното в епохата като бит и атмосфера, морал, цел в живота, отношение към родината и случващото се в нея.
Художествено-документално произведение се пише трудно.Изисква се не само пространно познаване, но и тълкуване, на факти, документи и лица, на духа на времето.Изисква се непременно и белетристична дарба.Авторът несъмнено притежава и едното и другото, постигнал е целта си във висока степен. Затова книгата “Предателство и покаяние” се чете на един дъх. Нещо повече - читателят вярва на разказвача, на документалиста, приема споделеното от него за истина, възприема ги без всякакви съмнения и колебания, без всякакви резерви..
Не мога да не спомена, че още от първите глави на този високостойностен роман, имаме усещането, че неговият автор е поет. Природните картини на местности от Пирин през четирите годишни времена могат да се пресътворят така образно и въздействащо само от поет, от топъл и нежен лирик. Прекрасни са и въздействието им върху читателя е неотразимо.
Познавах добре поета Цветан Генов, чела съм всички негови поетични изяви, писала съм с удоволствие за някои от лиричните му книги. В романа “Предателство и покаяние” откривам не по-малко талантливия белетрист, изследователя на въоръжената антифашистка съпротива и някои от нейните най-достойни представители от героичния пирински край на родината ни. Наясно съм, че и други пишещи събратя са опитвали перото си, пресъздавайки живота и делото на легендарния Иван Козарев. Но книгата на Цветан Генов е нещо различно. Различен е най-напред подходът към открояването и осветляването делото на първия български партизанин не само като борец, но и като личност и човек - хуманист. Авторът на “Предателство и покаяние” е успял да проникне дълбоко в психологията, световъзприемането и идейните възгледи на този изключителен като нравственост и идейна убеденост човек и патриот. Също и в смисъла на въоръжената борба, логиката на развитието й, качествата, на които трябва до отговаря всеки участник в нея. А това изисква преди всичко нов, съвременен прочит и тълкуване на бореца-антифашист, без каквито и да е клишета и догми. А не по-малко и на въоръжената съпротива като цяло. Новият точен и аналитичен прочит е необходим преди всичко на младите поколения, на младите хора днес, които обезпокоително се отдалечават от близкото ни минало /а и не само от близкото/, съхранило колкото жестоки и трагични, толкова и светли, изпълнени с вяра и надежда страници от новата ни история. Такава според мен е била и главната идейно-художествена задача на автора, на талантливия и обичан поет Цветан Генов и той успява да я постигне повече от успешно. Успява да изгради още един неръкотворен паметник не само на своето творческо дело, но и на героите на антифашистката съпротива у нас, на българина патриот.

—————————–

Текстът е прочетен на вечер, посветена на писателя в литературния салон “Вечери на Кръста” при читалище “Пенчо Славейков” на 21 март 2013 г.