Васил Друмев (в монашеството Климент), български писател, духовник и консервативен политик, патриот и русофил, е роден около 1840 г. в град Шумен в семейството на шивач. Учи във взаимното училище в родния си град (1847 -1856), преподават му Сава Филаретов, Сава Доброплодни, Иван Богоров; помощник-учител (1856-1857). От лятото на 1858 г. със стипендия от Одеското българско настоятелство учи богословие, философия и селскостопански науки в Одеската семинария, където пише стихове, превежда разкази за сп. „Български книжици”, Цариград, през същата година - 1860 г. пак там публикува повестта си „Нещастна фамилия” - първата българска повест (ІІ изд. -1873). Участва в Първата българска легия на Раковски в Белград (1862). Връща се в Одеса, създава втората си повест „Ученик и благодетели, или чуждото си е се чуждо” (в. „Съветник”, Цариград, 1864-1865, остава недовършена). След семинарията (юни 1865) завършва Духовната академия в Киев (1865-1869). Учителства в Браила и Галац (1869-1873), става един от основателите на БКД, днес БАН (1969). Уредник на органа на БКД „Периодическо списание”, в което помества обширни статии, критически бележки и др. През 1872 г. написва първата българска оригинална драма „Иванку, убиецът на Асеня I”. Ръкоположен за йеродякон под името Климент (14.06.1873), епископ Браницки (1874), заместник на русенския митрополит Григорий до Руско-турската война. През Освободителната война (1877-1878) спасява Русе и българското население. Търновски митрополит (1878). Взема участие в Учредителното събрание (1879). Министър-председател на второто правителство на България (декември 1879 - април 1880). Редактира списание „Дунавски прочит” (1881-1882). Митрополит на Търновската епархия (1884) и ректор на Петропавловската семинария край Лясковец (1884). Председател на Българския червен кръст (1885-1887). Министър-председател за втори път (9-12 август 1886). За проруските си убеждения е осъден от специален марионетъчен съд на Стамболов на 3 г. тъмничен затвор и „вечно заточение”, пребивава при много тежки условия в Петропавловския и Гложенския манастир (1893), освободен (22.05. 1894), ръководи отново търновската епархия. Участва в делегация до Русия за признаването на Фердинанд от император Александър III (1895). Председател на БКД (1898). Умира на 23.07. (10.07. ст. ст.) 1901 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

РАЗМИСЛИ/ брой 89 ноември 2016

БРАТЯ МИЛАДИНОВИ/ брой 95 май 2017

За Васил Друмев:

ЗАБРАВЕНИЯТ ИВАНКО/ автор: Веселин Ханчев/ брой 49 март 2013

БУНТОВНИЯТ ВЛАДИКА/ автор: Димитър Аджеларов/ брой 83 април 2016

ВАСИЛ ДРУМЕВ/ автор: Трайко Симеонов/ брой 149 юни 2022

СТАНИМИР СТАНИМИРОВ И СПОМЕНИТЕ МУ ЗА ВАСИЛ ДРУМЕВ/ автор: Стефан Каракостов/ брой 172 ноември 2024