Веселин Ханчев

В ученическите години, когато учехме за Васил Друмев, знаехме, че значителната му творба е „Иванко”. Народът из провинцията се запознаваше с Друмев чрез убиеца на Асена. Най-любимата пиеса на народните провинциални театри беше „Иванко”.
„Иванко” беше Друмев и Друмев беше „Иванко”.
Ако попитате и сега някой ученик кой е Друмев, той веднага ще ви отговори:
- Авторът на „Иванко”!
Но това като че ли не се е харесало на комитета по отпразнуването 100-годишнината от раждането на митрополит Климент. И той решил да чествува автора на „Иванко”… без „Иванко”, Миналата седмица върху сцената на Народния театър се състоя тържествено утро. Речи за Друмев, прослава на Друмев, рецитации от Друмев. Мъдри изречения, дълбоки заключения, ръкопляскания.
Но на сцената липсваше някой.
Нямаше го Иванко!
Иванко беше забравен. Васил Друмев беше без Иванко.
Четоха се откъслеци от „Нещастната фамилия”, от „Ученик и благодетели”. Чете се „Прославата” на Ст. Чилингиров.
Но вместо поне една сцена, един диалог из „Иванко” Васил-Друмевото творчество бе представено… с финала от Пипковата опра „Янините девет братя”…
Ако тържеството бе станало някъде в някое квартално читалище, бихме отминали това.
Но когато то се подготвя от професори и видни писатели и се изнася на сцената на Народния театър?…
Не вярваме това да е по грешка.

в. „Литературен глас”, бр. 532, 1939