Хайме Сабинес

превод от испански: Йонка Христова

ДЪРЖИШ МЕ В РЪЦЕТЕ СИ

Държиш ме в ръцете си
и четеш в мен като в книга.
Знаеш онова, което не зная,
изговаряш нещата, които не казвам.
Виждам се в теб повече, отколкото в мен самия.
Ти си като всекидневно чудо,
като болка без определено място.
Ако не беше жена, щеше да ми бъдеш приятел.
Понякога ми се иска да ти разкажа за жените,
които ухажвам зад гърба ти.
Ти си като опрощение
и аз съм ти като син.
Колко добри са очите ти, когато сме заедно.
Колко се отдалечаваш,
щом те принеса в жертва на самотата.
Сладка като името ти, като смокиня,
ме чакаш в любовта си, докато дойда.
Ти като мой дом,
ти си като смъртта ми, любов моя.

***
Този усмихнат контакт с очите ти,
леки като уплашени гълъби на брега
на водата!
Този бърз контакт на очите ти
с моя поглед!
Коя си ти? Нима има значение?
Против твоята воля
очите ти крият загадъчни думи.
Не искам да ги знам.
Харесва ми как ме гледаш -
косо, прикрито, уплашено.
Така мога да си мисля, че бягаш от нещо.
От мене, от себе си или от никой,
от онези съблазни, които - казват -
преследват всяка омъжена жена.

***
Ето - сама си и аз съм сам.
Вършиш работата си всеки ден и мислиш
и аз мисля и си спомням и съм сам.
По едно и също време си спомняме нещо
и страдаме. Като наркотик сме един за друг ,
лудостта ни раздира и кръвта, неуморна, се бунтува.
Ще се покрие с рани тялото ми - самотно,
ще изтлее плътта ми.
Унищожение и смърт.
Разяждащото съществувание,
болест и смърт.

Вече не зная къде си. Даже забравих коя си,
къде си и как се казваш.
Аз съм само част от нещо, една ръка,
една половина.
Помня те върху устните си, в ръцете си,
с езика , с очите си и с ръцете си.
Знам те, ухаеш на любов, на сладка любов, на плът,
на засята нива, на цвете, ухаеш на любов, на теб,
ухаеш на сол, имаш вкус на сол, на любов и на мен.
По устните си те знам, познавам те,
въртиш се и неуморно гледаш
и звъниш в сърцето ми като кръв.
Казвам ти, че съм сам, че ми липсваш.
Липсваме си, любов, и умираме
и не правим нищо, освен да умираме.
Знам го, любов, знаем го двамата.
Днес и утре и винаги.
И дори когато се прегръщаме, уморени,
ми липсваш, любов, и си липсваме.

ДОНЯ ЛУС XVII

Ще валиш като дъжд наесен,
ще бъдеш гореща през лятото,
студена на свечеряване,
ще умираш хиляди пъти.
Ще цъфтиш, когато цъфти всичко.
Не си нищо, не си никой, майко.
И от нас ще остане следа -
семенцето на вятъра във водата,
скелета на листата в земята.
По скалите - татуирани сенки,
в сърцата на дърветата - една дума: любов.
Не сме нищо, не сме никой, майко.
Безсмислено е да се живее.
Но още по-безсмислено е да се умира.

СЯНКАТА НА ВОДАТА

Сянката на водата,
ехо от далечна въздишка,
следа от поглед,
спомен за нечие отсъствие,
голо женско тяло зад прозореца.
Заключена е, мъртва -
част от сърцето ти, пръстен на пръста,
далечна тайнственост,
лесно детство.
Капки от светлина
в очите празни,
и едно тяло от криле и листа
в росата.
Вземи я с очите си,
изпълни я, любов моя.
Твоя е и ничия друга,
твоя като самоубийство.
Камъни, хвърлени срещу вътъра,
дървета, удавени във реката,
вижте сърцето ми -
носи се над нейното тяло.

ЛУНАТА

Луната може да се пие в лъжичка
или като хапче - всеки два часа.
Действа успокоително, сънотворно
и лекува отровените от философстване.
Парченце луна в джоба
е по-добро от всякакви талисмани,
помага да срещнеш любов,
да си богат, без никой да знае,
прогонва лекари и лечение.
Може да се дава за десерт на децата,
преди да заспят,
а няколко лунни капки в окото на умиращите
улесняват смъртта им.
Сложи нежен лист
от луна под възглавницата
и ще сънуваш, каквото искаш.
Носи винаги шишенце с лунен въздух,
когато се задушаваш,
дай ключа от луната
на затворениците и разочарованите.
За осъдените на смърт
и за осъдените на живот
няма по-добро лекарство от луната -
в предписани и контролирани дози.

***
По онова време се изпращаха въздишки по розите,
целувки - гълъби от балкон на балкон.
Но нощта преобръщаше всичко - карфици,
молитви, кръстове, чаршафи, любовен сън.
Желанието разпалваше страсти в тъмното
( колко синове под стените, Боже,
колко бедра, кърпички и ръце )
Като водна стена се надига тъгата,
във вените ми - червеникав дим.
Небето не е вече същото.
И от прах се превръщам в прах.