Григоре Виеру

превод: Марко Марков

МОЕТО СЕЛО

Измито от прозрачен ручей
по-бистър от сълза

прикрито през зимата от бурите
с кожите на три гори

освежено през лятото от листите
и от удължените сенки на платаните

и от дълбоките извори в долината
славещи паметта на дядо Никуце

който се грижеше за тях
да не пресъхват да бъдат чисти

моето село е разсипано по хълма
като роса като сол от потта на бивол

като слънце сякаш изгряващо
от песен на Димитру Блажину

и сякаш захождащо
в мълчаливата печал на мама

в мрака тук усещаш по лицето
дъха на вечността

топъл и успокояващ
като дъха на Миорица

тук в благодатния чернозем
ще почива праха ми.

ПТИЦА

С храна
се завърна в гнездото,
но малките там
не откри.
Пуста и няма бе люлката
без гладните им гърла.
И тя ги зачака
с такова търпение,
че крилата й побеляха,
а зърната в клюна й
пуснаха
кълн
зелен.