Джеймс Джойс

превод от английски: Николай Тодоров

І.

Струни земни и въздушни -
сладко те звучат;
струни до реката слуша
върбова гора.

Там реката звук подхваща,
скита Любовта,
с бледи цветове по плаща
и с листа в косата.

Всичко тихо се извива,
скланяйки глава,
слуша - пръстите не спират
в тяхната игра.

ІІ

Прелива здрачът аметистов -
по-тъмно синьо гони;
в зелено лампата блести
през уличните клони.

Пиано старо свири еър (1),
с тон бавен, но и ярък,
а тя е сведена над него,
с главата все нататък.

Тя, в свян и скръб, с очи, с ръце
прилежни, все се скита
а здрачът повече синее,
с проблясък аметистов.

VІІ

В одежди светли любовта ми
сред ябълки е скрита,
където ветровете жадни,
в бяг, весело прелитат.

Задружни в полета, се радват
и веят сред листата,
към свойта сянка любовта ми
се свежда до тревата.

А синевата скрива меко
възторжени земи,
там любовта ми бърза леко
и роклята държи.

ХІІІ

Иди, намери я и вест - предай
че аз идвам,
ти, вятър уханен, понесъл все
епиталамия (2).
О, тичай ти бързо над мрачна земя,
над морета бездънни.
Морета, земи на раздяла не ще са
между ни.

Сега, ветре, ти ако искаш, аз моля:
иди там,
в градината малка запей - ти
сватбена песен,
под нейната стая, кажи: Любовта е
там горе;
и твоят любим ще е с теб
скоро, о, скоро.

XІV

Гълъбице моя, хубава,
стани, стани!
Росата лежи
на устните и на очите ми.

Ветровете волни тъкат
от въздишки мелодия:
стани, стани,
гълъбице моя, хубава!

До кедъра чакам,
сестрице, моя мила,
гръд бяла открила -
с мойта гръд за ложе.

Росата бледа лежи
като плащ на главата ми.
Чудна моя, чудна гълъбице,
стани, стани!

ХVІ

Долината е хладна сега,
любима, ще идем там.
Голям хор запял е сега,
Любовта даже спира се там.
Не чуваш ли: дрозд как зове,
зове надалеч теб и мен?
О, долината е хладна и ведра,
там ние ще спрем.

ХVІІІ

О, мила моя, слушай ти,
любовник твой разказва,
с приятелствата се скърби,
щом ги погазват.

Тогава ще да проумее
човек, че са измамници,
на малко пепел ще изтлее
по-рано казаното.

Но ще се доближи една,
тя меко ще върви
и меко ще го приласкае -
ще го смири.

Ръката му ще спре тогава,
ще гали облите гърди
и който някога скърбял е,
отдъхва най-подир.

ХХІІІ

Сърце трепти до моето сърце,
надежда и богатство мое свидно,
нещастен съм, когато се разделяме,
целувка след целувка съм щастлив,
надежда и богатство мое - да! -
и цялото ми щастие.

Понеже както в мъхесто гнездо
запазват орехчетата богатства,
богатствата си у дома положих,
преди очите ми да знаят плач.
Не трябва ли така, с ум окрилен,
и в любовта да сме дори за ден?

—————————–

Бележки:

1. еър - Композиции, подобни на песни, обикновено с лиричен характер. - Б. пр.
2. епиталамия - Химн, сватбена песен. - Б. пр.