Джеймс Джойс

Джеймс Джойс (James Joyce), ирландски писател, е роден на 02.02.1882 г. в многодетното и бедно семейство на католика и националиста Джон Джойс и Мери Джейн Мъри в Ратгар, Дъблин. Въпреки несъгласието на родителите си, които го готвят за свещеник (бъдещият писател учи през 1888-1892 г. в йезуитски колеж, в католическо училище в родния си град), през 1903 г. след като завършва Университетския колеж в Дъблин, заминава да учи медицина в Париж (за кратко); живее в Триест, Цюрих, Рим, Париж (от 1920). Отначало води труден живот на учител, даващ частни уроци, опитва да се издържа с рецензиране на книги и уроци по пеене и танци, и до голяма степен зависи от любимата си Нора Барнакъл, от брат си Станислас Джойс и от приятелите си. Въпреки че се оженват чак през 1931 г., Джеймс и Нора имат две деца: Джордж и Лусия, родени през 1905 г. и 1907 г. Заради нестабилната си психика, Лучия прекарва по-голямата част от живота си в психиатрични клиники. Първите публикации през 1914 г. на части от романа „Портрета на художника като млад” (1916) в сп. „Егоист” срещат Джойс с покровителите му Е. Паунд, Е. Р. Маккормак и Х. Ш. Уийвър. Благодарение на тях, през 1922 г. излиза „Одисей”, най-известното му произведение с централен герой евреинът Леополд Блум. Последната му творба е романът „Бдение над Финеган” (1939). Изпитва дълбока обич към ирландския фолклор и особено към неговото песенно творчество. Aвтор на сборника с разкази „Дъблинчани” (1909), стихосбирките „Камерна музика” (1907), „Помс по пени” (1924), поемата „Ecce Puer” (1932) и др. Умира в Цюрих на 13. 01. 1941 г., където е погребан.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „КАМЕРНА МУЗИКА” (1907)/ превод от английски: Николай Тодоров/ брой 49 март 2013

НЕ ТЪЖИ/ превод от английски: Николай Тодоров/ брой 53 юли 2013