Олег Шестински

превод: Кръстьо Станишев

Когато секнал всеки изстрел,
могили братски изкопали,
погребали там мъртъвците
и три пъти салют гърмяли.

След туй на този връх пристигнали
момичета от планината,
там, дето паметник се вдигнал,
цветя редили в тишината.
….

И аз видях жени да носят
от близките села спокойни
букети свежи майски рози
за мъртвите незнайни войни.

И дълго гледах след жените:
каква любов им дава сили
да носят толкова години
цветя на братските могили?