РУСКИЯТ ЛЕС
превод: Григор Ленков
РУСКИЯТ ЛЕС
Мой руски лес, изпълнен с доброта,
с пътеки криви и блата смолисти!
Ако човек ти е приятел искрен,
ще го закрилят
тежките листа!
Ти знаеш думи мъдри и добри.
Дълбокият ти шум е свеж и равен.
Смола, подобно слънчева жарава,
от клоните ти капе и искри.
Мой руски лес - безкраен руски пир! -
за който няма ни закон, ни свършек,
ни гостите, ни виното се свършва -
щастлив е, който там е ял и пил!
Вишат се боровете в тежък строй,
от корените до върха си прави.
Но на поляната един забравен,
корубест, крив -
Коненков, той е твой!
Мой руски лес! Широки ветрове
като на лос издуват твойте ноздри;
от тебе гръм понякога се носи
и в твойта глъб мощта си той кове.
Повтарящ оня вечен кръговрат,
ти сам съмненията разрешаваш,
ти сам преградите си разрушаваш,
мой руски лес, мой дом, мой ведър свят!
Плисни ме с изумрудени лъчи!
Смекчи с мъха си стъпките ми кротки,
учи ме на спокойствие дълбоко,
на честност и упорство ме учи.
—————————–
РОССИЙСКИЙ ЛЕС
Российский лес исполнен доброты.
Крива его тропа, мутны болота,
Но если с ним дружить, а не бороться,
Как ласковы
широкие листы!
И как его значительны слова,
И шум его громоздкий свеж и ровен.
С его ветвей, как с солнечных жаровен,
Растопленная капает смола.
Леса России - как российский пир!
Ему закона нет, указ не читан,
Не меряно вино, и гость не считан,
Да будет счастлив тот, кто ел и пил!
Да будет строен этих сосен строй!
Они прямы от кроны до кореньев.
Но на поляне -
поспеши, Коненков! -
Корявый, одинокий - это твой. -
Российский лес!
Широкие ветра
Тебе, как лосю, ноздри раздувают,
В тебе порою громы созревают,
И гул идёт из тёмного нутра.
Но вечно продолжая бытие,
Ты сам свои сомненья разрешаешь,
Ты сам свои преграды разрушаешь,
Российский лес, прибежище моё.
Метни в меня зелёные лучи!
Смягчи во мхах мою сухую поступь,
Учи меня неспешному упорству,
Спокойствию и честности учи.
1965
