ИЗ ЦИКЪЛА „СЪНЯТ ИМА ОТВОРЕНИ ОЧИ”
бележка и превод от немски: Йонка Христова
Ауслендер означава чужденец. Ако вярваме на римската поговорка „Nomen est omen” (Името е поличба), поетесата цял живот остава чужденец - в Украйна, в САЩ и в последна сметка в Германия, където от 1972 до смъртта си живее в старчески дом (Алтенхайм значи старчески дом). На немски се казва Семеен или Дом на родителя на еврейската общност в Дюселдорф. От 1978 до края си е прикована на легло. Както Хайнрих Хайне, но много по-дълго, тя лежи в тази „дюшечена гробница”. В упорита борба срещу болното й, изоставящо я тяло, Розе Ауслендер продължава да пише стихове, които заместват липсващите й контакти с външния свят. Отново и отново тя се обръща към темите за смърт и възраждане, вина и любов, надежда и страх. Едва през 1986 година пресеква езикът, който я държи жива. От този период са двата цикъла „Сънят има отворени очи” (нови и преработени от поетесата по-стари стихове) и „ Играя още”.
—————————–
КОГА III
Още един ден и
още една година
Въпросът ти
е буден
Кога
ще дойде началото
Кога ще дойдеш ти
при мен
и ще ме вземеш със себе си
ПОГЪЛНАТИ ОТ ЖИВОТА
Животът ти
бързо бива погълнат
от живота
Сън след сън
Любов
от светлина
Падащи звезди
Безкрайна
секунда
НЕ СЕ БАВИ
Че Бог всеки миг
умира и живее
знае онзи
който го вдишва
Навсякъде
расте дърво
около което
се увива
красива змия
Познаваш
думите на ябълката
Нека бъдем смъртни
и правим забранени неща
Не се бави
ИЗРАНЕНИ
Изгнаници
от земята на детството
Попаднали
в изплъзваща се
страна
Хорове от колела
електрически гласове
Ушите ни
изранени
от ледени звуци
ПРИСЪДА
Обвинявам
оттеглям обвинението
обвинявам себе си
Аз съм строг съдия
осъждам се на
доживотен затвор
През прозореца
следя полета
на птици от юг
ТАКА
Така
трябва да бъде
Както не е било
никога
Както няма
да бъде никога
ВИДИМОСТ
Дошли да видят
света, който живее
в стаи
стаи в къщи
в континенти
в мен
Растения
животни
хора
Виждам дъха им
в огледалото
вътре в мен
виждам всички
само себе си
къде виждам
себе си
ПЪТЯТ
Тежък е
пътят към целта
непостигната
Още по-тежък
обратният път
към безцелното
тук
НЕПОКЛАТИМО
Звездите на слепите
поддържат
денем и нощем
равновесието
на пленените си багри
ИЗГОРЕНО
В тленна илюзия
ежедневната
смърт
Лакомо
пламъче
изгаря всички
цветове
Избърсвам
пепелта
от бузите и устата си
ДА И НЕ
Твърдя всичко
и отричам всичко
защото ДА и НЕ
са истински
а аз обичам
истината
ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Губя се в
нищото
и се намирам отново
във Вселената
Нищото
ме унищожава
Възкръснала
във Вселената
аз съм създание
от думи
НАДЕЖДА VI
Домът на спомените
в миналото
Твоето сломено сега
куца
с надеждата
да намери отново
човешко обитаемо
пространство
НАМИРАМ IV
Дълбока тъга
светла радост
Думи ме търсят
намирам ги
ВСЕ ПАК ЗАЕДНО
Някога бяхме
едно
Днес сме
разделени безкрайно
и все пак сме заедно
Знаят го дори
червеношийките
и дърветата
Те познават
нашия звезден език
нашата зелена приказка
ДА ПЕЕМ
Да пеем
радостния химн
на мечтите
траурния химн
на нашето време
Те си звън
искра светлина
мрачния грохот
на машините
Да бъдем будни
да държим
гласа си буден
за да можем да пеем
в една тихо
дишаща сутрин
ЕСЕННО II
Сутрин
прозорци отварят
сиви очи
Отварям
мълчанието си
полагам го пред прага
на чужда врата
Страхливо
наблюдавам улицата
Колелата се търкалят
над всичко
което иска да расте
Вземам тежестта
от окапали листа
погребална песен
посаждам я
на гроба на приятели
ДРЪЖ ГИ ЗДРАВО
Ако думите ти
се противят
на вятъра
на времето ни
Зад тях
още дишат
тихи минути
Дръж ги
Дръж ги здраво
ЗИМНО СЛЪНЦЕ
Под зимното слънце
оживявя сънят ти
че светът е
светла душа
Забрави леглото
остави мислите си
да танцуват
Всеки миг
ти дарява вечност
Виждаш
планините
морето с цвят на небе
горите ти говорят
Всичко това
ти дарява
зимното слънце
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО
Плувай
срещу течението
Течението плува
срещу небето
Затворените му
врати
се отварят
ВЪРХЪТ
Напуснах дома си
за да се уча на живот
Бездомна
живея в думите
Пчелна ливада
царевично поле
обрулена есенна гора
планина от сняг
Аз съм
ледена висулка
бор
Смъртта
ме прави
безсмъртна
