Александър Бобров

превод: Литературен свят

През януари 2013 г. навърши 95 години главният старшина (флотско звание) на нашата литература - Семьон Иванович Шуртаков. Ние отбелязахме в Съюза на писателите на Русия тази уникална дата, тъй като нашият стар приятел както и преди е стегнат, подвижен, не е изгубил нито творческата си форма, нито живия си поглед към случващото се наоколо. Ако живееше в която и да е република - в Башкирия или в Армения - такива тържества щеше да направят, а у нас, в путинска Русия, дори не го наградиха с нищо солидно, не заснеха ни едно телевизионно предаване!

Семьон се родил в многодетно селско семейство на 26 януари 1918 г. (веднага след Октомврийската революция!) в село Кузминка, Сергачски район на Нижегородска губерния. На 4 години остава без баща, на 7 години пасе конете през лятото, на 9 години се научава да оре.

След седемгодишното училище работил като тракторист, комбайнер. Заминал за Москва, където денем в хлебозавода разтоварвал чувалите с брашно, а вечер сядал на чина. Но не успял да получи средно образование: бил мобилизиран в армията, когато на Далечния Изток се разшавали японците. Участник във Великата Отечествена война - служил от 1938 до 1946 г. в Тихоокеанския флот като далекомерач (впрочем, както и поетът Николай Рубцов), главен старшина.

Продължил да учи след войната, завършил Литературния институт, курса им с червена диплома завършили само двама - Юрий Бондарев и той, Семеьон Шуртаков, общият тираж на книгите на когото сега надвишава 6 милиона.

Лауреат на държавните награди на името на К. Симонов, А. Платонов, В. Пикул, Н. Карамзин, а така също на Държавната награда на РСФСР за романа  «Одолень-трава» (1987). Издал е повече от 30 книги. Награден със Златен медал «Дал» като пазител и ревнител на руския език.

Съветската държава високо ценяла бойните и трудови дела на Семьон Иванович, награждавайки го с ордените Отечествена война, Дружба между народите, «Почетен знак», два пъти с орден Трудово Червено Знаме.

Ветеранът не е забравен в родния си край. Още през септември 1979 г. му е дадено званието «Почетен гражданин на град Сергач». Държавната награда той изцяло предал за построяването на мемориал на загиналите във войната негови съселяни в родната Кузминка. На сергачката районна библиотека, която носи неговото име, е предал хиляди книги от своя кабинет. Да върши добро е негово житейско кредо. Вероятно в това е тайната на такова дълголетие - духовно и физическо. Нито един съвременен подлец  от политиката или бизнеса, къпейки се в разкош и прекарвайки времето си по курорти няма да стигне да тази възраст!

Семен Шуртаков беше в основата на съвременната традиция на празнуването на Деня на славянската писменост и култура в Русия, бе един от основателите на Международния фонд на славянската писменост и култура. За което и получи от Патриарха орден на Руската православна църква на името на преподобния Сергий Радонежки.

Ето какво пише за него Валентин Распутин: «Има за какво да се поклоним на другаря и нашия учител (аз също бях сред учениците му, както много и много други от необятните руски дълбини, на когото той помагаше даже с някаква радост и рядко дружелюбие), да се поклоним на забележителния руски човек, талантливото перо и сърце на който не знаеше и не знае друга служба, освен служенето на литературата и Отечеството».