Семьон Иванович Шуртаков, руски писател, е роден на 26.01.1918 г. в село Кузминка, Сергачки район, Нижегородска област, в селско семейство. На 4 г. остава без баща. Завършва селско начално училище, седемгодишна школа за селска младеж в Сергач, работи в колхоз, после е тракторист и комбайнер. През 1937 г. продължава образованието си в Москва - в Бауманския аероклуб, но не успява да го завърши поради започване на военната си служба. Участник във Великата Отечествена война - от 1938 до 1946 г. служи в Тихоокеанския флот, после в редакции на многотиражни вестници. През тези години публикува първите си разкази и повести. С тях постъпва през 1946 г. в Литературния институт, който завършва с отличие през 1951 г., заедно с Юрий Бондарев и Владимир Солоухин. В следващите години публикува в московските списания разкази, а в издателство “Млада гвардия” излиза повестта му “Трудно лято” (1956). През 1957 г. е приет в Съюза на писателите на СССР. Пътува много из страната и в чужбина. Издава книгите: “Наш близък, наш Далечен Изток” (1961), “Пътешествие накрай света”, “Франция отблизо” (1962), “Три пролети в една година” (1968), “Древните камъни на Елада”. През 60-те и 70-те години активно се занимава с преводи на писатели от републиките. Превежда повести и разкази на Анатолий Емелянов от Чувашия, Николай Лугинов от Якутия. Издава многогодишния си преводен труд на пълния свод на народните чувашки приказки и на приказките на Якутия. Последните били известни само на родния им език. От руски те са преведени и издадени в Казахстан, Киргизия, Швеция, Дания, Норвегия. Следват сборниците “Там, зад небосклона” (1974), “Отговорност за всичко” (1976). Освен с литературната си дейност Шуртаков е известен и като възпитател на младите, ръководител на семинари, които в продължение на много години се водят на областно, регионално и национално ниво. Професор в Литературния институт, където над 20 години ръководи творчески семинар за проза. Постоянното му общуване с млади литератори е отразено в книгите “Как словото ни ще откликне”, “Как се наточва резецът”, “Мисъл и реч”. През 1985 г. в издателство “Съветска Русия” излиза двутомникът му “Избрани произведения”, в който влизат неведнъж издаваните повести “Трудно лято”, “Къде нощува слънчицето”, “Възвърнала се любов” и др. През 1987 г. романът му “Одолень-трава” е удостоен с Държавната награда “Горки” на РСФСР. Писателят предоставя наградата си за строителството на паметник на загиналите войни-земляци в родното си село. Лауреат на литературните награди “Константин Симонов”, “Андрей Платонов”, “Валентин Пикул”, “Николай Карамзин”, Голямата литературна награда на Русия и други. През 2001 г. е награден от Руската държавна библиотека със Златен медал “Владимир Дал” и почетна грамота “За принос в руската култура”. Носител на орден св. Сергий Радонежки ІІІ степен и медал “Свято руско слово”. Автор на повече от тридесет книги, общият тираж на които превишава четири милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на много езици - молдавски, чувашки, киргизки, якутски, а също на френски, български, полски, хинди и други чужди езици. Инициатор на Празника на славянската писменост и култура. Създава летопис на празника - “В начало беше слово” и документалната повест “Славянският развой”. През последните години публикува публицистичните творби “Равносметка” (за “Пирамида” на Леонид Леонов), “Пушкин, година 1999″, “По главния площад с оркестър”, “Руснакът Никола в Италия”, “Вечна съпротива”. Член на Висшия творчески съвет в Съюза на писателите на Русия и Съвета на Международния фонд за славянска писменост и култура. Председател на комисията по литературното наследство на Владимир Солоухин. Последните му произведения са романът “Върхът на Столетов”, “Срещнаха се трима руснаци” (разкази, очерци, мозайка, 2008) с предговор от Валентин Распутин, “Златните врати” и др.

Публикации:

Публицистика:

ЛЕСНО ЛИ Е ДА СЕ ТРЪГНЕ В АТАКА?/ превод: Георги Ангелов/ брой 28 април 2011

За Семьон Шуртаков:

СЕМЬОН ШУРТАКОВ НА 95/ автор: Александър Бобров/ брой 48 февруари 2013