Григоре Виеру

превод: Марко Марков

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ

Любима,
ето с какво граничи
моето същество:

челото ми - с острието на светлината,
очите - със сълза,
устните - с неизречените думи.

И никой не знае
от коя страна
ще се появи смъртта.

***

Вятърът, който ще ме отнесе
още не е тук.

Потокът, който ще ме ороси
още не е тук.

Песента на моите залезни дни
още не е тук.

Ах, душата, която ми подхожда,
още не е тук.