Андрей Малишко

превод: Андрей Германов

***

Върху лафета прозвъня стомана.
Един ранен боец за миг замря.
Рус хармонист хармониката хвана,
мотиви тихи и добри избра.

Във тях раненият дочу земята,
скръбта и мъката й долови.
А майка му излезе на вратата -
по-малкия за бой благослови.

ЩЪРКЕЛ

От край далечен в родното огнище
света пресякъл, той долетява,
сякаш, че няма по-мило нищо
от това дворче и тоя явор.

Яворът расне, богат със листи,
ту звъннал в песни, ту тих, без песен.
Щъркът го търси с къщата чиста,
с дните отминали - съня чудесен.

Почине вечер в тъмни ливади
с езеро тихо, с жабешки кикот,
сетне облита горите млади,
гнездото стяга, женската вика.

Красиво един до други хвъркат.
Пера и клонки понасят горе.
Децата казват, че чули - щъркът
за свидни рожби вече говори.

Такъв го зная и го обичам
за взора остър и за крилата -
змията с един удар пресича
и пак полита във небесата.

И още - че в час смутен, объркан
бързо в гнездото свое се връща.
И аз приличам на тоя щъркел
по обичта към бащина къща.