ЧОВЕК
превод: Григор Ленков
ЧОВЕК
Не е дланта ми по-голяма
от кленов лист,
а пак под сянката й вехна
сам.
Нощта гори и вятър вие,
и дъжд плющи, и пустота.
Дървета в бурята, а вие?
Дълбоко корени в пръстта сте впили,
от памтивека
на тях съдбата сте си поверили.
Не страдате и не тъжите
за човека.
А ако аз сред вас застана
с високо вдигнати ръце,
пак бих живял във страх и мъка
непрестанна,
че в мойте клони
не ще се крият птици в пролетта
засмяна -
туптенето на моето сърце
ще ги прогони.
ОТМЪЩЕНИЕ
Тупа твойто сърце като старата
флоберка поръждавяла.
Катеричка на клон козина златна ежи.
Аз убих тази катеричка порижавяла -
лешник гризеше.
Свърши се лятото. Край параклиса в гората
врани кръжат и мъгли се разнасят по пладне.
Падат листи на главата ми
и на зверчето, което прострелях в главата.
Ах, то с последни сили за клона се залови.
Чакам да падне.
По дървото се изкатерих
и скелета скърцащ на ствола затресох…. Уви!
Държи го в прегръдката здрава!
Дребно зверче, кой ти даде толкова сила?
Падат листата, лесът олисява,
само ти все висиш, мила.
Катеричката си отмъщава!
Дома си напуснах с очи на виновник -
нещо нищожно нося в торбата:
малката кукувичка от строшения
стенен часовник.
Ще я пусна на свобода
в гората.
ТИШИНА НА ВОЙНА
Тишина на война тя прилича на лунен пейзаж
Без села градове и гори
През морета от облаци камъни пъплят
Щом отплават
Зейват самите кратери самите обриви
По кожата на света
Ще съзрете концлагер
Ограден с бодлива тел
Нищо друго не е тя
Нищо друго освен огромен трънен венец
За главите на двадесет хиляди души
