ПОЕЗИЯ
превод: Андрей Германов
Критици и поети пак
един въпрос вълнува
и те като мухи на мак
го чоплят и тълкуват.
Каква би трябвало да е
поезията жива,
та мъдрото й питие
душите да опива?
Другари, думите - лико
поспрете да дерете.
Въпрос такъв е прост, ако
го вие разберете.
Тя трябва да е извор жив
или река целебна,
невяста с поглед срамежлив
и със снага вълшебна,
или девойка в слънчев ден
засмяна, златокъдра,
и като старец съвършен
и опитна, и мъдра.
Орел да бъде, да се рей
във висини огромни,
подобно песенен славей
да бъде вечно скромна.
Почивка да не знае тя,
във тъмна нощ да буди,
а щом изгрее утринта -
неспирно да се труди.
Като сълзичка на дете,
прозрачна и лъчиста,
в сърцето трябва да чете
тя истината чиста.
Поезийо, аз чувам пак
зова ти стихоносен!
…
Но как да те намеря, как?
Това е то въпросът!
