ПЕСЕН
превод от испански: Николай Тодоров
ПЕСЕН
Накъде отиваш, сляпа гълъбице,
накъде отиваш, ако вече нощ е?
Сложи своите студени крака на гръдта ми.
Твоите криле почиват на биенето на сърцето ми.
Пий от кръвта ми, сляпа гълъбице,
пий от сълзите ми.
Ледът на твоите крака ще стане огън,
твоята умора ще свърши,
ще полетиш сладка, спокойна,
през планини и езера, гледайки.
Твоите слепи очи в ръката ми
ще останат.
Моите очи ще понесеш в своите,
аз ще остана в непрогледни мрачини,
пипнешком следейки твоя живот,
никога не ще бъдем по-щастливи,
отколкото в светлината.
ОГЪНЯТ, КОЙТО ЗАПАЛИХ В ПЛАНИНАТА
Огънят, който стъкмих в планината -
съчките, които запалих на върха -
дали все още гори,
дали все още припламва?
О, виж дали все още припламва планината,
дали все още има огън! Върви, дъще моя!
С чисти сълзи изгаси пожара,
плачи над огъня и го превърни в пепел.
ЯСТРЕБЧЕ ВИСОКО ЛЕТЯЩО
Ястребче високо летящо,
изгубен съм по тези места,
отнасяйки ме на своите крила,
положи ме на моя път.
От там ще си тръгна,
нагоре или надолу,
свободен като вятъра,
пеещ като реката.
ПРОЩАВАНЕ
Настояваш да си вървя,
когато още не съм готов да си тръгна,
когато още не желая да се отдалечавам.
За тръгване, да, ще си тръгна,
с моята флейтичка от кост на комар,
с моето малко пончо от паяжината на паяк.
КЪДЕ Е МАЛКАТА ТВОЯ ЛЮБОВ?
Къде е малката твоя любов?
Що за нежност е онази, твоята?
В потока ли я отнесе?
Или я погреба под камъка?
Малката любов, която аз имам,
нежността, която искаш от мен,
се пази в сърцето ми,
окъпана е в момичето на моите очи.
МОЕ КОЛИБРИ С ПОЗЛАТЕНИ КРИЛЕ
Мое колибри (1) с позлатени криле,
накъде отиваш?
Летейки тъй, оттук-оттам,
ме караш да ридая и да страдам.
С разплакани очи и душа, гаснеща от мъка,
вървя подир теб,
като сам си казвам:
може би е тук моята любима гълъбица?
Когато се озовеш на едно дърво
изсъхнало и голо
и когато не намериш къде да се подслониш -
плачейки, ще си спомниш за мен.
БЯГСТВО
Нима ти казах аз да си отиваш?
Не аз ти дадох и причина да се отдалечаваш.
Щях да ти кажа: тръгвай си!
Дори и да ти бях дал аз причина,
би трябвало да предположиш, че сърцето ми
възвърна си мира, и да се върнеш.
***
Твоето кученце
по снеговете,
между камъните,
по прогнилия мост на твоята съдба,
ще те води добре,
ах-ай, татко мой!
Не проломите,
не реката,
не бурята,
те не ще те погубят.
Ти, кученце,
с кръвта на моето сърце,
с огъня на твоите очи,
трябва да видиш пътя.
Ще те води,
ах-ай, тъжен старец,
тъжният старец на това село!
НАКЪДЕ ОТИВАШ, БЯЛА ГЪЛЪБИЦЕ
Накъде отиваш, бяла гълъбице,
изгубваш се в здрача.
Кажи сбогом на моята гръд,
където отрасна,
на моите сухи гърди,
където лед за леда сучеше.
Аай, у-у!
Не трябва да се връщаш;
блъска те студеният вятър,
черните лястовички надолу по реката
те преследват.
Вече на камъка, обречената птичка
плаче!
Кажи ми сбогом, кажи ми сбогом!
—————————–
1. Колибрито е символ на непостоянството. - Б. пр.
