Хосе Мария Аргедас (Jose Maria Arguedas) (18.11. 1911- 02.12.1969) е перуански писател и преводач, една от изтъкнатите фигури в индианистичното направление в латиноамериканската литература. Баща му е адвокат. Майка му - индианка умира, когато Аргедас е на 3 години и тази загуба слага отпечатък върху целия му живот и творчество. Израства сред индианци в планинските райони на Перу, родният му език е кечуа. Научава испански чак на 11 г. Завършва литературния факултет на университета „Сан Маркос” в Лима. През 1937 г. по време на диктатурата на Санчес Серро прекарва 8 месеца в затвора за подкрепа на Испанската република. Работи като преподавател в университет. В творчеството си отразява живота на перуанеца от Юга , по-точно от района на Андауайлас, откъдето произхожда самият той. Автор на сборника с разкази „Вода” (1935), романите „Празникът Явар” (1941), „Брилянти и кремъци” (1954), „Дълбоките реки” (1958, автобиографичен роман, преведен и на български), „Шеста” (1961, Национална награда „Рикардо Палма”), „Кръвта на всички раси” (1964), в които изобразява реалистично живота на индианците, сблъсъка и взаимното проникване на двете култури (бели и индианци) в Перу. Известен фолклорист и етнограф. Превежда поезията и митовете на кечуа, пише стихове на кечуа, събира песните на този народ, превежда древната и нова литература на индианците. Пише и научни изследвания; „Еволюцията на индианските общини” (1958), „Общините в Испания и Перу” (1963), очерци и статии за езика кечуа. През 1943 г. преживява нервен срив, от който така и напълно не се възстановява. Първия си опит за самоубийство извършва през 1966 г. Самоубийството е тема и на последния му роман „Лисица долу и лисица горе”. Застрелва се в Лима в състояние на тежка депресия и умира след петдневна агония. Марио Варгас Льоса е посветил монография на творчеството му.

Публикации:

Поезия:

ПЕСЕН/ превод от испански: Николай Тодоров/ брой 48 февруари 2013