Робърт Фрост

превод: Николай Тодоров

СЕМЕЙСТВОТО НА РОЗАТА

Розата е роза
и винаги била е роза,
но сегашната теория
казва: ябълката роза е,
също крушата, говорят,
сливата дори, да, моля,
и един Бог знае що за
чудо ново ще е роза.
Ти, разбира се, си роза,
винаги била си роза.

—————————–

НЕОТЪПКАНИЯТ ПЪТ

Видях два пътя в жълтата гора
и можех да се жалвам аз горчиво,
че няма как да мина и по двата;
пътувах сам и дълго гледах как
единият край храстите извива се.

Поех по другия, подобен беше,
но чувствах вярно че съм сторил -
обрасъл беше, пътници зовеше;
минавайки обаче, аз видях:
по тях почти поравно беше ходено.

В листата утринни без тъмни стъпки,
лежаха двата - обещах да хвана
и да поема някой ден по първия!
Макар да подозирах, като тръгвах -
далеч ще ходя, все далеч нататък.

След много, много време ще въздъхна
и ще разказвам как видях в гората
разклон, разделящ се в два пътя -
поех по онзи аз, по-неотъпкания,
и разликата цяла бе в това.

THE ROSE FAMILY

The rose is a rose,
And was always a rose.
But the theory now goes
That the apple’s a rose,
And the pear is, and so’s
The plum, I suppose.
The dear only knows
What will next prove a rose.
You, of course, are a rose -
But were always a rose.

—————————–

THE ROAD NOT TAKEN

Two roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;

Then took the other, as just as fair,
And having perhaps the better claim
Because it was grassy and wanted wear,
Though as for that the passing there
Had worn them really about the same,

And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I marked the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way
I doubted if I should ever come back.

I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
Two roads diverged in a wood, and I,
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.