Андрей Сладкович

превод: Вътьо Раковски

41

Аз мога и без твойте устни,
аз мога и без твоите ръце,
аз мога във тъга да те напусна,
да не получа твоето сърце,
аз мога да умра от жажда тежка,
аз мога да тъгувам в самота,
аз мога да стоя в пустиня жежка,
аз мога да изчезна от света,
аз мога да погубя своя глас -
не мога да не те обичам аз!

99

Свят завистлив делеше ни с години,
откъсваше една от друга двете.
Какво спечели времето всесилно,
разделяйки земята от небето?
От земна обич е небето сътворено,
от земна обич ние сме споени,
не ни разделя нищо на света,
сърце изтръгва тази участ дива,
очи загасва гробът завистливо.
Не може да разкъса любовта.

289

Тя пее! Туй е песен няма във света,
това е глас, зовящ в Сахара,
а в мен се притаява тя като свещта
при клетва във олтара!
Тя като вихър в моя дух лети,
през целия живот в света блести
и в мойте мисли се завръща пак,
върти се като пенест вир в реката,
шуми във кръг и във душата ми
ще отшуми - на дъното й чак.