Георги Раковски

Георги Стойков Раковски (Съби Стойков Попович, Георги Сава Раковски), български националреволюционер, идеолог, стратег, организатор на националноосвободителното ни движение - „бащата на революцията”; публицист, историк, журналист, етнограф, е роден на 02.04. 1821 г. в град Котел в семейството на търговеца Стойко Попович (от с. Раково) и Руска Мамарчeва - сестра на Георги Мамарчев, участник в Руско-турската война (1828-1829), организатор на Велчовата завера (1835). Роднина на Ст. Богориди. Учи в килийното училище в Котел (1828-1834), в училището в Карлово при Райно Попович (1834-1836), в куручешменскaта гимназия в Цариград (1837-1840). Участва в Браилския бунт (февруари 1842), осъден на смърт, но като чужд поданик е предаден на гръцките власти. Бяга в Марсилия, където прекарва година и половина. В Котел с баща си организира занаятчиите за борба с чорбаджиите, наклеветени, осъдени на 7 г. затвор, отведени в турската столица, там Раковски лежи в затвор (1845-1848). Участва в Кримската война чрез разузнавателно Тайно общество (1853) в полза на руснаците - по това време е преводач в турската главна квартира в Шумен. Арестуван, бяга по пътя за Цариград. С 12 души чета се подвизава в Източна Стара планина (1854), после се укрива в родния си град и описва страданията в затвора в спомените си „Неповинен българин”. През 1855 г. живее в Букурещ, после в Нови Сад (1856), там издава „Предвестник горскаго пътника”, вестник „Българска дневница” (1857), започва вестник „Дунавски лебед”, отпечатва поемата „Горски пътник” (1857). Изгонен от Австрия, премества се в Румъния (1857), живее в Галац, Яш, после в Одеса (1858) - възпитател е в Духовната семинария, създава „Изступлений дервиш или восточен вопрос” и др. От 1860 г. е в Белград, издава вестник „Дунавски лебед” (1860-1861). Създава „План за освобождението на България” (1861) и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград” (1861) и през 1862 г. - Първата българска легия в Белград. През 1863 г. води неуспешни преговори с Атина и Цетине за съвместни действия. С. г. се установява в Букурещ, издава в. „Будущност” (1864) и 1 брой на в. „Бранител” (1864), списание „Българска старина” (1865). В края на 1866 г. застава начело на „Върховно народно българско гражданско началство” на Тайния централен български комитет (ТЦБК), издало „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято” (01.01. 1867). Съставя „Закон за българското народно въстание, по който ще се управлява българската народна войска”. Умира от туберкулоза на 09.10. 1867 г. на 46 г. във вилата на братя Мустакови край Букурещ. Последният му труд е „Българските хайдути” (1867). През 1885 г. костите му са пренесени в България, през 1942 г. - в Котел.


Публикации:


За Георги Раковски:

ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ И СЕЛО ИМРОХОР, ЧАТАЛДЖАНСКО/ автори: Лилия Семова, Радка Люцканова, Христина Стоева/ брой 48 февруари 2013

Г. С. РАКОВСКИ И БОРБИТЕ ЗА ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ/ автор: Панко Анчев/ брой 48 февруари 2013

РАКОВСКИ И НАШЕТО ВРЕМЕ/ автор: Веселин Ханчев/ брой 87 септември 2016

НАЙ-ДОСТОЙНИЯТ СИН/ автор: Петър Стъпов/ брой 89 ноември 2016