автори: Лилия Семова, Радка Люцканова, Христина Стоева

Из подготвяната за печат книга „Село Имрохор - незагаснала жарава на българщината”

Георги Сава Раковски не се нуждае от представяне - той е увенчан с общонационална слава поради заслугите си в национално-освободителната борба на народа ни. Той е цяла епоха, въпреки че е живял само 46 години!
Село Имрохор е родното място на родителите ни. Намирало се е на 4 часа път от Истанбул или измерено в километри казват, че са били 15-16 км. Разположено било сред гора, недалеко от Босфора.
Много факти от кратката биография на Раковски ни карат да търсим връзка между селото на нашите предци с личността на Раковски. Какви са тези факти?
Един от първите родове, които са се преселили в с. Имрохор е този на Пантелей Минчоолар, чиято дъщеря Мария, тук се омъжва за абаджията Тома от Балабановия род. Мария е преселничка от Велико Търново. Родът Минчоулар пристигнал в селото след Велчовата завера, когато през 1835 година бил направен опит за организиране на въстание в Търновско. Единият от главните инициатори и организатори бил капитан Георги Мамарчев, родом от Котел, сестрин син, племенник на Георги С. Раковски. Другият е Велчо Атанасов - Джамджията. През 1828-1829 години Георги Мамарчев организирал от Котел отряд, който се сражавал в Руско-турската война и с това привлякъл българи да се преселват в Цариградско. Навярно тогава се е преселил и Стоян Хасов, който е роден в гр. Котел около 1822 год., което означава, че е връстник на Раковски и може би заедно са ходили на училище. Стоян се заселил в с. Имрохор. Там е създал семейство, но за жена му не знаем нищо. Известно ни е единствено потомството на сина му Христо, роден през 1852 год. и женен за Султана Апостолова, родена през 1856 г. Като знаем по колко много деца са имали семействата, допускаме, че Стоян не е оставил друго потомство, защото е посветил живота си на борбата за свобода. През 1854 година, когато обикновено се е раждало следващото дете, той се е включил в четата от 12 души, която под ръководството на Раковски действа в Източна Стара планина. Младите, особено от Котленския Балкан, са ставали хайдути, а за тях Раковски пише, че думата хайдутин не значи разбойник, нито лош човек, а означава „юнак, онеправдан или обезчестен и похитен от турската свирепа власт, кой отива самоволно по горите и планините и иска с въоръжена ръка само отмъщение от грабителите турци или турски духове, додето я удовлетвори и после отбягва в свободни земи или борещи са храбро изгубва глава с най-голямо задоволство за полученото си отмъщение” (Българските хайдути - тяхното начало и тяхната постоянна борба с турците, от падение България до днешните времена от Г.С. Раковскаго. Книжица първа. Букурещ. У народната книгопечатница К.Н.Радолеску. 1867 год. с. 9)
В още една фамилия към името на родоначалника е изписано хайдутин. Това е Бойчо Апостолов - хайдутин, а съпругата на Христо Хасов, Султана Апостолова е навярно от техния род. Първото, известно нам поколение на Бойчо Апостолов се състои от ФОТИНА БОЙЧЕВА Апостолова (1876-1961) и АПОСТОЛ СПАСОВ (1875-1945) За други деца на Бойчо нямаме сведения, но предполагаме, че Бойчо и други негови братя са се включили в същата чета от 12 котленци,която Раковски организира през 1854 г.
Основание за това предположение ни дава фактът, че Раковски е бил ученик в Цариград през 1837 - 1840 г., когато в село Имрохор вече са се били установили първите заселници от рода на Мария, която тук се омъжва за Тома Балабанов.
През 1837-1840 г. Раковски е в Цариград и учи в гръцкото училище в Куручешме, а през 1848-1853 г., след като около 3 години е лежал в цариградските затвори, се установява като търговец и адвокат в Цариград. Дейно се включва в църковно-националните борби.
След избухването на Кримската война (1853-1856) Раковски заедно с група българи образува в Цариград Тайно общество, което има за задача да събира сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Как могъл да се избави окован във вериги, не знаем точно, но в първата редакция на поемата „Горски пътник” на стр. 54 Раковски пише:

                       Близу съседно село христианско
                       Имах едного сал приятеля,
                       Стада си заедно пасяхме
                       Свирехме двама с медни кавали.

И на стр. 55:   Верний мой друг ужален…..
                        Хляба подати ми цела пита…..
                        В хляба пита беше остра скрита…
                        Бягания знак за мене то беше.
                        С пиля обкови моя упилих!

(Поемата е написана в Нови Сад през 1857 г. и с осъвременен правопис преписваме стиховете от Интернет: Горски пътник. Раковски. Книгите нет. И други обяснения са взети оттам.)

По спомени от другари на Раковски се твърди, че той упоил в едно село стражата и изпилил веригите си, след което забягнал в гората. Не можем да твърдим, че това село е било нашето, но фактът, че Раковски организира четата от 12 души в „белградската гора, недалеч от Босфора”, че 6 от 11-те деца на семейство Томови са убити от турците: Янаку е пребит и починал в родното си село Имрохор, след като 7 месеца е лежал в затвора на околийския център Арнайоткьой; другият брат Манол е убит от турците и заровен в собствената си кръчма в Имрохор. За останалите починали деца нямаме сведения, но не е изключено и те да са поели пътя на борбата за свободата на Тракия, за свободата на България.
В поемата „Горски пътник” юнаците на сформираната от Раковски чета приветстват войводата, полагат клетва за вярност и тръгват на 18 юни 1854 г. от Босфора, действат в Източна Стара планина и стигат до Котел, но не влизат в нито една битка. (”Дневник за движението на четата на Г. С. Раковски от 18 юни до 8 август 1854 г.,БАН Архив на Г.С.Раковски, том І, с.475-488″). През есента на 1854 година, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си, а той се крие в планината близо до Котел. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник”.
Възможно е случката да е станала в с. Имрохор или друго близко село, 12-те четника да са местни харамии - /хайдути/, защото в „Материали за Горски пътник, отпечатани в Архива на Г.С.Раковски, т. І, с.553 е написано,че четата се среща на „Бърдо близо до Бял град село (при Цариград)”, там, където са се заселили предците ни. В първоначалната редакция името на героя е Стоян (като това на основоположника на рода Хасови), но впоследствие е заменено с Радан. За споменатата белградска гора Раковски съобщава, че се намира недалеч от Босфора (у него е изписано Восфора).
В поемата “Горски пътник” Раковски пише, че хайдутинът избягва от турците с помощта на приятел от детството, с когото са пасли стадата си, а за дванадесетте души, че ги извадил от тъмната страна “на хайдутлука и станали поборници”…
Съдържанието на статията „Днешните българи: народен характер и домашен бит”, написана от Г.С.Раковски и публикувана в поредицата „Най-хубави страници от българската литература” (Горски пътник. Спомени. Автобиография. Статии. Избор, бележки и увод от Г. Константинов, София, Книгоиздателство “Казанлъшка долина” 1939, с. 95-109) е толкова близко до споделените спомени от нашите предци, че ни навежда на мисълта: Раковски, освен че е добър познавач на българския бит въобще е бил запознат и с характера и бита на българите, населяващи селото на нашите предци.
Като знаем колко убедително е словото на Раковски, какъв гений е той, колко се е ценяло родството в тези минали времена, сме изпълнени с особено чувство на гордост, че селото ни е свързано с неговото дело и това ни задължава да бъдем достойни граждани на Отечеството си.

ХРИСТО СТОЯНОВ (1852-1924) И СУЛТАНА АПОСТОЛОВА (1869-1893)

Родоначалник на рода Хасови е дядо Стоян от Котел, преселен в Имрохор неизвестно кога. Като знаем по колко много деца са имали семействата, допускаме, че той все пак ще да е бил роден преди 1820 година. В 1821 г. е роден в Котел. Но това, че ни е известен единствен негов син на дядо Стоян, който бележи първото поколение на рода и той се ражда, когато Стоян е на повече от 30 години, ни навежда на мисълта, че може би е имал и други деца, но са измрели, или, че се е занимавал с друга дейност и не е мислел за задомяване. А по това време младите, особено от Котленския Балкан са били хайдути, за които Раковски пише… Като знаем, че родовете през годините, за които пишем са многодетни и че децата обикновено се раждат през 2-3 години би следвало след Христо родът да има продължение. Но следите на бащата Стоян се губят: той, може би е бил един от 12 четника, които Раковски през 1854 г. повежда из Източна Стара планина. Основание за това предположение ни дава фактът, че Раковски е бил ученик в Цариград през 1837 - 1840 г., когато в село Имрохор вече са се били установили първите заселници от рода на Мария, която тук се омъжва за Тома Балабанов. Това е един от първите родове, които са се преселили в с. Имрохор. Най-старият спомен е за баба Мария, която била преселничка от Велико Търново. Родът им Минчоулар пристигнал в селото след Велчовата завера, когато през 1835 г. бил направен опит за организиране на въстание в Търновско. Главни инициатори и организатори били капитан Георги Мамарчев от Котел и Велчо Атанасов - Джамджията от Велико Търново. Георги Мамарчев, племенник на Георги Стойков Раковски, организирал от Котел отряд, който се сражавал в Руско-турската война през 1828-1829 г. и с това привлякъл българи да се преселват в Цариградско. Тогава пристигнал и Стоян, родоначалникът на Хасови, друг преселил се в Имрохор тракийски род, чийто син Христо, връстник на Раковски, също е роден в Котел.