Тодор Бакърджиев

Наскоро прочетох една библиографска рядкост - книгата на академик Н. С. Державин “Лекции по българската история”, изнесени през зимата на 1943 - 44 година в Москва. Представена е на български през 1946 г. от издателството на Българската работническа партия /комунисти/.

В главата “Георги /Сава/ Стойков Раковски 1818 - 1867″ авторът засяга и темпераментно непримиримата борба на Раковски с нотабилите.

“Като казваме народа, разумяваме всичките добри българи, изключающи чорбаджиите.”, пише в 1864 г. Раковски.

Той нарича българските богаташи “наследници на еничарите”.

Гневът му стига дотам, че говори в крайност дори за тяхното унищожаване.

Войводата Панайот Хитов казва: “Раковски беше скаран с всички букурещки чорбаджии - вардеха се и тие от него.”

Принуден поради техните интриги да спре през 1864 г. своя българо-румънски вестник “Бъдущност”, великият възрожденец отправя към бъдещето следните редове:

“Тий са человеци в главите, коим е влязъл един ОЛИГАРХИЧЕСКИ дух и изискват всяко българско дело да става само по тяхна воля и по тяхно убеждение. Тий презират народа и никога не са помислили да съсредоточат в едно неговите мисли. Всичко, що са досега вършили под името народно дело, не е било такова, но водило се е по самата точка зрения личнаго интереса, а най-паче убийственаго егоизма!”

Протестът на Раковски срещу народните експлоататори не се ограничава в национални рамки.

Пак със същите мотиви - да защити бедните от грабителите, Раковски протестира против преселването на видинските българи в Русия, където ги очаква “мъчителното монголско правителство” на царизма и “вечни мъки”, ако попаднат в неговите “железни нокти”.

Не знаем дали бащата на организираното българско поборничество, владеещ няколко езика, не е прочел нещо от “Държавата”, където в главата “Олигархия” Платон в един по-друг смисъл казва: “Колкото парите са повече, толкова е по-недостъпна олигархията”.

Но от днешен исторически ъгъл може да се каже, че Раковски е първият български публицист, който е използвал понятието олигархия в много остър социално-политически контекст, актуален и до днес.

Между другото да добавим, че “Бъдущност” е третият вестник, редактиран от Раковски, списван и на румънски, в сътрудничество с Димитър Великсин и с румънския публицист и учен Б. П. Хъшдеу.

Излиза в десет броя от 8 март до 17 май 1864 г. Високата парта забранява внасянето на вестника в пределите на империята и заплашва разпространителите му със смъртно наказание.

Типични за “Бъдущност” са обзорните статии, проследяващи проблемите в исторически план или разглеждащи паралелно съдбата на европейските и балканските народи. Раковски използва новите за българската публицистика форми на памфлета.

С тази традиция той става предтеча на публициста-сатирик Христо Ботев, който още по-силно заклеймява чорбаджиите - олигарси.