Леонид Глибов

превод: Борис Струма

В света нещата тъй отиват,
че слаб пред силен се превива,
а силният го хапе, кряска с вой,
защото сила има той.
Туй мога с пример да докажа,
но - бог да ме опази - не…
А за да замаскирам туй поне,
днес басничка ще ви разкажа.

Веднъж, сред зноен летен ден
наивно Агне, с нрав смирен,
само отиде към реката
да глътне малко от водата.
И пило или не - видя,
че иде Вълк - един опрашен
и много едър, здрав и страшен,
и се насочва за беда
към него бързо и направо.
А то се разтрепера здраво,
защура се насам-натам,
но кресна този Вълк голям
(за разпра той откри причини!):
„Я отговаряй, кучи сине,
защо стоиш на моя бряг,
та тикаш и носа си чак
не другаде, а във водата?
Не знаеш ли, че за вредата,
която причиняваш, аз
ще те разкъсам тоя час!”
„Не, господине - Агнето добави, -
защо да съм я замърсил,
когато капка не съм пил!
А и да пия - туй вреда не прави,
защото съм се спрял не там
където вий стоите сам:
вода от мен към вас ще се отправи!…”
„Така ли? Значи лъжа? - кресна той. -
Дори забъбра най-накрая…
Такава друга гад не зная!
Не бе ли лани тук на водопой
и пакости не стори ли?… Почакай!
Не съм забравил! Само стой!”
„Но моля ви се - Агнето заплака, -
година няма как съм се родил!”
„Тогава твоят брат е бил!”
„Аз нямам ни сестра, ни братя!”
„Тогаз е дядо ти, баща ти
или роднина някакъв си там…
Нима не чувам и не знам,
че да ви падна във ръцете -
ще ме дерете и ядете!
Овчарят ви и злият пес
са враговете ми и днес:
от вас не мога да живея
и твърде много изтърпях!”
„Но аз какво съм сторил? Ах?” -
с плач агънцето пак заблея.
„Я млък, да се не разлудея!
И ми се зъбиш при това…
Какво си? Агънце едва,
а питаш, даже ме ругаеш!
Аз може да съм изгладнял,
но трябва ли, глупак, да знаеш…”

И го разкъса тоя хищник стар!
Вълкът не мисли и нехае,
че нейде майката ридае -
той вълк е, той е господар -
защо му е това да знае…

1854