Као Ба Куат

превод: Григор Ленков

Тридесет и шест хиляди дни -
   това не е толкова много.

Тъй краткотраен е тоя живот -
   на подигравка прилича.

Има ли смисъл тогава сами
дните си с грижи да тровим?

За развлечения сладки комай
   време е с вас да помислим.

Нищо не струва на виното в миг
   твойте тъги да прогони.

В размисли време свободно познал -
   най-добре тъй се живее!

Като мъдрецът от старите дни
   във самотата си глуха,

хвърлям ли поглед към целия свят,
   няма голям да го видим.

И съществуват ли тук или не,
време, пространство, човеци?

Имат ли смисъл тогава за нас
почести, титли, богатства?