МАЙКА
превод: Борис Колев (Базарджик)
Ти, майчино сърдце, ти участ моя!
Защо укриваш своя дар лъчист?
Че паднах наземи, сломен от зноя,
и ето - секна ручеят сребрист…
Навсъде ходих, просих обич свята,
ала пред мене блъсваха врати;
където исках радост да посея,
отравях аз божествени мечти…
О, майко! Сал една лъча ме гали:
не ще забравиш дете си в чужденци,
че скоро вече ти ще ме повикаш
да вкуся жал и трънени венци.
И, блага, ти лечиш ще мойта рана
във святи миг, когато ще заспя -
кога в очи сразя ликът прекрасен
на тоя свят - преходна светлина…
Тогаз ме възвиси, измит от злото,
в света на обич светла, красоти, -
пробуден от кошмара на живота
и просълзен на твоите гърди…
сп. “Родна Добруджа”, 1937, № 7, с. 6
