СЪНЯТ НА ПОЕТА

Александър Одоевски

превод: Ана Александрова

СЪНЯТ НА ПОЕТА

Спят в лирата не звуци тайни,
а искри в облак притъмнен.
И песни за света незнайни
ще бликнат в ритъм вдъхновен.
Народният певец - в затвора!
Той не от суета е пял.
Цветя безсмъртни от простора
с душа свободна е събрал.
И не похвалата го мами,
венец не дири още той.
Почитайте го като знаме
и сън на спящ пред бой герой.

Между юли 1826 и февруари 1827, Петропавловската крепост

—————————–

СОН ПОЭТА

Таится звук в безмолвной лире,
Как искра в темных облаках;
И песнь, незнаемую в мире,
Я вылью в огненных словах.
В темнице есть певец народный.
Но - не поет для суеты:
Срывает он душой свободной
Небес бессмертные цветы;
Но, похвалой не обольщенный,
Не ищет раннего венца.-
Почтите сон его священный,
Как пред борьбою сон борца.

Между июлем 1826 и февралем 1827, Петропавловская крепость