Предговор към книгата „Братья-писатели” (1991)

Александър Д. Романенко

превод: Литературен свят

В богатото и разнообразно творчество на Борис Константинович Зайцев (1881-1972), прекрасния прозаик и драматург от «сребърния век» на руската литература, голямо и важно място заемат спомените за писатели - връстници и съвременници, спътници в трънливия път на руския литератор през XX век. Зайцев влязъл в литературата в самото начало на това наше бурно столетие и в продължение на седем десетилетия (пет от тях живял и работил във Франция) усърдно, като истински подвижник и пазител на хуманистичните й завети, се трудил на нивата на родната словесност. Благословили го за литературното му служене Н. Михайловски и В. Короленко, после го поддържали и насочвали А. Чехов и Л. Андреев. В целия си по-нататъшен литературен живот Зайцев се връщал към образите на тези хора, свято пазейки за тях благодарен спомен.

На Чехов той посветил и отделни книги («Чехов. Литературная биография», Ню Йорк, 1954), и многобройни очерци, неведнъж публикувани през годините в руските задгранични издания. Зайцев бил близък и свързан с тънките нишки на приятелски, но не винаги безоблачни отношения с Блок, Андрей Бели, Балмонт, Вячеслав Иванов, Бердяев.

Среди първите, «от московските му години», и най-близки негови приятели, приятели за цял живот, бил Иван Бунин, на когото също били посветени много сърдечни редове и страници. Тази дружба, издържала множеството изпитания на следреволюционното време, в гоините след войната, когато изпадналият в душевен смут Бунин обмисля връщане в Родината се пропукал: за Зайцев нямало съмнения и колебания, той оставал непреклонен, но с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си творчество бил обърнат към Русия.

В далечните петербургски години Зайцев се сприятелил с Ремизов, с когото  заедно участвали в събранията на Д. Мережковски и 3. Гипиус. Сред приятелите му на различни етапи от живота му били Цветаева и Шмельов, Алданов и Осоргин, Муратов и Юшкевич, имена славни, красящи историята на руската литература. С дълбока неизменна заинтересованост и вълнение Зайцев следял развоя на руската литература в СССР. Той горещо протестирал срещу преследването на Б. Пастернак, с когото се запознал още в Москва и после си кореспондирали. И не случайно последните му парижки срещи през 60-те години били с К. Паустовски, Ю. Казаков, В. Солоухин…

Б. К. Зайцев преживял мнозина от онези, с които започнал пътя си и в пълния смисъл на думата станал патриарх на руската литература не само за емиграцията. (Само на С. И. Гусеву-Оренбургски (1867-1963) съдбата подарила почти цяло столетие.) За срещите си с «братята-писатели» Зайцев разказвал в книгите си със спомени: «Москва» (1 изд. Париж, 1939, после Мюнхен, 1960, 1973; тази книга изцяло бе издадена в СССР през 1989 г.) и «Далечното» (Вашингтон, 1965 - от нея у нас бяха публикувани само отделни глави). Множество историко-литературни очерци на Б. Зайцев останали на страниците на задграничните руски вестници и списания - «Современные записки», «Возрождение», «Новое русское слово», в последните години особено «Русская мысль».

Първите опити да се съберат някои от тези текстове, обединени с вече известните, бяха направени наскоро от дъщерята на писателя Н. Б. Зайцева-Сологуб (Борис Зайцев. Мои современники, Лондон, 1988, встъпителна статия Борис Филипов) и ленинградската позната на Б. Зайцев, поддържала с него многогодишна приятелска кореспонденция, литературоведа Л. Н. Назаров (списание «Русская литература», 1989, № 1). За съжаление, и двете издания, по различни причини, са труднодостъпни за широкия ни читател.

В настоящата ни книга са включени очерци на Борис Зайцев, в по-голямата си част, доколкото ни е известно, непубликувани в Съветския Съюз (освен фрагменти от статията за Александър Блок, която тук се печата изцяло). Текстовете са взети от споменатите по-горе задгранични периодични издания.

Очерците на Б. Зайцев за руските писатели при цялата им напълно естествена и напълно обяснима и разбираема субективност са скъпоценен материал за историците на родната ни литература. Но те са и прекрасни произведения на класическата руска проза, искрена и твърда, трепетна и непоколебима в своето «Верую»…