Владислав Ходасевич

превод: Литературен свят

Почти всички сме израсли и свикнахме да живеем със съзнанието, че някъде ги има Лев Толстой, Хенрик Сенкевич, Емил Верхарн. Тези имена ни говореха за съвсем различни и може би несъизмерими неща. Всеки от нас се отнасяше към тях по своему. Но така или иначе, ние, ще повторя, свикнахме да живеем в света, в който живееха и тези старци. Тук трябва да си спомним и Франц-Йосиф. О, бързам да направя всевъзможни уговорки! Австрийският император далеч не беше “светилник на човечеството”, едва ли ще се намерят много почитатели на неговата памет, но все пак макар и без съжаление, не веднага свикваш с мисълта, че “стария Франц” го няма на земята.

Ние свикнахме да живеем в стар свят. Сега, “в желязната люлка” се ражда нов, към който изглежда ще привикват едва внуците ни. Но и последните от онези, с чиито имена неразривно е свързана нашата епоха, като че ли бързат да си идат един след друг. Толстой си отиде първи, сякаш предчувствайки. А сега, в самия разгар на световния пламък, само в продължение на няколко дни, научихме, че го няма нито Франц-Йосиф, нито Сенкевич, нито Верхарн - може би най-големият от съвременните поети.

Съдбата има своя логика. На нея вероятно й е било нужно на 14/27 ноември в 4 часа и 41 минута, качвайки се във вече тръгващия влак от Руан, Емил Верхарн да падне от стъпалото на вагона, да се озове под колелата и да бъде смачкан. Може би има някаква висша правда в това, че му е било съдено да види разгрома на родната Белгия - да умре в мига, когато (вярваме!) възкресението й вече е близо. Може би е трябвало да умре заедно със старата Белгия в предвиждането на нова, както Моисей умря на границата на обетованата земя… Дори да е така! Ние оплакваме Верхарн.

Той е роден до Антверпен, на 22 май 1855 г. Живя 61 година. Около четиридесет от тях отдаде на литературата. Той беше най-трудоспособният и продуктивен от всички съвременни поети. Дейността му бе напрегната и разностранна. Написа повече от двадесет и пет стихотворни сборника, четири драми, редица трудове в проза.

Започвайки с поклонение на Ламартин, той по-късно премина целия път на парнасците и символистите. Различни епохи в литературата, различни периоди в личния живот, много резки смени на настроението са въплътени в творчеството му. Най-разнородни чувства, от възторг пред мощната здрава красота и изобилието от излъчващия живот до пристъпите на кошмарно отчаяние, владееха перото му. Вдъхновяваха го ту увлечението по социологически проблеми, ту тихите часове на размисли, съзерцания и самота.

Но една черта в творчеството на Верхарн винаги оставаше неизменна. Тя е монументалността. Каквито и образи да създаваше, винаги поразяваше изцяло класическата им завършеност. Верхарн никога не спираше на половината на пътя, а веднъж започнал да говори, стигаше до края, разработваше темата си с изчерпателна пълнота.

Не само цели цикли от стихове, но и отделни пиеси на Верхарн, като “Банкер”, “Жена на кръстопът”, “Дъжд”, “Мор” са цели монографии, в които сбитостта и вътрешното напрежение на лирическия подем поразително се съчетават с епична пълнота на картината.

Верхарн притежаваше неизчерпаемо богатство от теми, образи, изобразителни похвати. Лирик по основните похвати на работата си, той слезе в гроба, съпроводен от такава тълпа на създадените от него човешки образи, каквато съпровожда не всеки романист.

Самите ритми на стиховете му поразяват с многообразието си. Речта му, сложна, изобилстваща от неочаквани обрати, остри завои, нестрахуваща се да отстъпи от установените форми на френския език - като че ли е приспособена към изобразяването на многообразните му видения.

Накрая, Верхарн успя да съчетае това, което в поетите хармонично се съчетава съвсем не толкова често: дарбата на изобразителността - темперамента и силата на лиризма - със силата на острия и точен ум. Живописвайки, той никога не е студен, вълнува се и се вълнува - като в същото време умее да мисли дълбоко и своеобразно.

За Верхарн съществува цяла литература. Но още много ще бъде казано за него по-късно, когато историкът започне да анализира събитията и хората от нашата епоха, тогава творенията на Верхарн ще му осветят много страни от съвременността.

Загубата на Верхарн е болезнена не само за Белгия и Франция, но и за целия свят, включително за Русия. Ние свикнахме да го почитаме и да го обичаме. През зимата на 1913-1914 г. го видяхме в Москва. Редица руски поети превеждаха произведенията му - и преди всичко Валерий Брюсов, който справедливо може да каже за себе си, че е бил “пророк на Верхарн в Русия”.

Брюсовите преводи на Верхарн са издадени два пъти, с обстойни встъпителни статии. Първата книга - “Е. Верхарн. Стихове за съвременността” е издадена от “Скорпион” през 1906 г. Втората - “Е. Верхарн. Събрани стихове” - съставя 1130-1131-ти брой на “Универсална библиотека”. Към тях отпращаме читателя, който би желал по-отблизо да се запознае с творчеството на Емил Верхарн.

Ходасевич В. Ф., Собрание сочинений: В 4 т. Т. 1: Стихотворения. Литературная критика 1906-1922. - М.: Согласие, 1996.