ЖИВОТЪТ
превод: Николай Лилиев
Да любим ние всичко - възторжено, дълбоко -
да стигнем по-високо от тия, своя ден
които преживяха във полет победен;
реалността свирепа - върховна и жестока -
ликьор червен и крепък безмилостно цеди -
да изгори сърцето, ума - да заблуди.
О, светло, чисто жито - от плевели спасено -
и ясен пламък, който сред хиляди блести,
едничък с верен блясък към блян и висоти!
Да отбелязваш диря в огромната вселена,
по стръмен път - зареян един в далечността,
на свойто чедо имащ за спътник гордостта!
Да следваш свойте цели - уверено, без шум -
с надежда, че ще смогваш да отстраняваш сам
пред себе всяка пречка - с пленителния плам
на свойта мощна воля, на своя ведър ум -
и чувството, че ставаш по-смел и окрилен,
да чувствуваш, че крепне и расне ден по ден!
Да любиш силно себе във другите лица,
които се разпалват сред същите борби
към бъдност, от която долавят се тръби;
да любиш техний разум и техните сърца,
защото те страдаха в безумни, черни дни
от същий кървав ужас, от същите злини.
И в битката човешка да се упиваш смело -
на пристъпи свирепи - неволен, бледен ек -
или пък на звездите златисти - там далек -
да виждаш сам как всички извършват свойто дело
и да посрещаш жадно, с душа опиянена,
законът, който движи безкрайната вселена.
