БАЛАДА
превод: Драгомир Петров
БАЛАДА
Един венец, видян веднъж,
ще ме принуди ред по ред
да стена подир всеки минзухар.
Видях Ви, о жена,
с венец от цветове красиви -
над него сред деня
и ангелът на чувствата свенливи,
а в звуците сладкоречиви
словата: видиш ли ме, занапред
ще слoвослaвиш моя господар. (1)
И ако бях там, дето днес
Фйорета също се намира,
би чула: стенат пак онез
цветя, които челото й сбира;
желанието ми за да не спира,
ще дойде тя при мен с привет,
от Любовта венчана с жар.
Словцата ми новородени
балада от цветя стъкмили,
но в дреха чужда пременени,
красиви за да бъдат, се явили;
та моля Ви със всички сили:
сторете чест, комуто вред
поднася вам таз песен в дар.
—————————–
Бележка. (1) Господар е персонифицираната Любов (Амур).
***
Тъй благородна и смирена тя изглежда,
когато някому отвръща със поклон,
че върху устните замира всеки стон
и всеки поглед примирено се навежда.
И преминава през възторга ни в одежда
на нежна благост: че небесния закон
дошла да възвести под тоя небосклон,
тя с чудесата си ни вдъхва и надежда.
Блажен е, който може да я съзерцава -
с очи тя буди вдън сърцето трепет нов
(на който само вкусилият знай цената).
И струва ти се - от устата й тогава
излита нежен дух, изпълнен със любов,
и „в ъ з д ъ х н и!”, приканва тихичко душата.
