Самуил Димитров Стрезов, български писател, е роден в София през 1901 г., в семейството на македонски преселници. Завършва гимназия в София. Принуден рано да напусне страната, за да дири прехрана отвъд океана. От около 1920 г. се намира в Аржентина. Работник в петролните извори на Комодоро Ривадавия, прислужник, оркижеро (жетвар), скитник - това са перспективите, предложени му на новия континент. Други източници твърдят, че е бил и чиновник. Под влияние на Борис Шивачев започва усилена самоподготовка. Изучава испански език, прави първи стъпки в журналистиката и на писателското поприще. Сътрудничи на аржентински вестници и списания. Свои творби публикува и във вестник „Български глас” (по-късно „Родна реч”) и списание „Българска мисъл”, издавани в Буенос Айрес. У нас печата във вестниците „Слово”, „Вардар”, „Заря”, „Развигор”, в списанията „Демократическа младеж”, „Новис”, „Трезва младеж”, „Български турист”. Занимава се и с преводи от испански език. Естетически продължител на традициите, очертани от Шивачев в нашата литература и един от ранните испанисти на България. Автор на романа „Анга”, на испански език, издаден в Буенос Айрес през 1929 г., фрагменти, пътеписи („От Атлантическия до Тихия океан” и “Из планините на Аржентина”) и кратки литературно-исторически изследвания („Преглед на аржентинската литература”, „Луиз Ваз де Камоенс”, „Из испанската литература - Густаво Адолф Бекер” и други). Умира на 21 април 1984 г. Погребан в Сан Мигел, провинция Бунос Айрес, Аржентина.

Публикации:

Проза:

ПРЕЗ ПАМПАСИТЕ НА ПАТАГОНИЯ/ превод от испански: Борис Шивачев/ брой 47 януари 2013

Публицистика:

БОРИС ШИВАЧЕВ/ брой 48 февруари 2013

ГУСТАВО АДОЛФО БЕКЕР/ брой 90 декември 2016

Критика за Самуил Стрезов:

БЪЛГАРСКИ ПЕРА В ЧУЖБИНА. ПЪТЕПИСИ. МОРСКИ БЛЯНОВЕ/ АРЖЕНТИНСКИТЕ МИТАРСТВА НА ЕДНО ПЕРО/ автор: Георги Н. Николов/ брой 21 юни 2010

БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ИСПАНСКИ/ автор: Борис Шивачев/ брой 47 януари 2013

СТАРИТЕ ПЪТИЩА НА ДАЛЕЧНА АРЖЕНТИНА/ автор: Георги Н. Николов/ брой 47 януари 2013